Зимните грижи за пшеницата имат за цел да я предпазят от повреди, които могат да й причинят неблагоприятните климатични условия - ниските температури, излишната влага, продължителната снежна покривка, ледената кора, честите замръзвания и размръзвания на почвата и снежната плесен. Освен поотделно някои от тези неблагоприятни условия могат да действат и едновременно.

Повреди при пшеницата от ниски температури

Зимната пшеница е студоустойчива и издържа на ниски температури. Тази издръжливост обаче има граница, която е различна за отделните видове и сортове пшеница и се обуславя от техните наследствени фактори и от външните условия. Щом степента на ниските температури и продължителността па действието им надхвърлят определената за дадени условия граница, настъпват в различна степен изразени поражения на растенията или те загиват напълно. Ниските температури предизвикват по-слабо или по-силно изтегляне на вода от протоплазмата и нейното замръзване в междуклетъчните пространства и вътре в клетките, като се образуват ледени кристалчета. При немного голяма степен на обезводняване на протоплазмата и при постепенно размразяване тя може в една или друга степен да си възвърне отнетата й вода. В такъв случай тъканите на растенията претърпяват по-слаби или по-силни повреди, без растенията да загинат. Много често обаче обезводняването настъпва в силна степен или пък размразяването става много бързо, протоплазмата не успява да си възвърне водата, коагулира и растенията загиват. Ледените кристалчета в междуклетъчните пространства причиняват и механични повреди на тъканите.

За да се осигури по-успешно преодоляване на неблагоприятното влияние а ниските температури върху пшеничените растения, е необходимо:

  • Да се засяват студоустойчиви сортове пшеница.
  • Сеитбата на пшеницата да се извършва върху добре улегнала почва, в благоприятните за даден район срокове с оглед двете фази на закаляване на растенията да преминат при най-добри температурни и светлинни условия (за първата са необходими температури от +6 до 0°С в продължение на 12-14 дни, а за втората - от -2 до -5°С за около 10 дни), като се натрупат достатъчно разтворими захари в тъканите им. При навременна сеитба растенията се развиват и при по-добри светлинни условия, благоприятстващи закалителните процеси, а от доброто закаляване в най-голяма степен зависи студоустойчивостта им. Добрата подготовка на почвата осигурява качествена сеитба на пшеницата, заравяме на семената на оптимална дълбочина и добра аерация. Всичко това допринася за по-добро закаляване на растенията и за развитие на по-мощна коренова система, което също повишава студоустойчивостта на пшеницата.
  • Да се прилага умерено присеитбено торене на пшеницата с азотни и по-усилено с фосфорни, а при нужда и с калиеви торове.
  • Да не се допуска излишна влага в почвата и заплевеляване на посева през есента. За доброто развитие и закаляване на пшеницата през първата половина на есента е необходимо в почвата да има повече влага (70-80% от ППВ). Щом обаче настъпят температурни условия за започване на втората фаза на закаляването, тази висока влажност не е желателна и е най-добре тя да бъде 60% от ППВ.
  • Тъй като най-чувствителната на ниски температури част от растенията е възелът на братенето, следва да се прилагат всички агротехнически мерки, които осигуряват залагането му на оптимална дълбочина - навременна и качествена предпосевна обработка на почвата, засяване на оптимална дълбочина, използване на по-едри семена и др.

При нашите климатични условия благоприятен природен фактор от значение за предпазване на пшеницата от ниските температури през зимата е снежната покривка. Като лош проводник па топлината тя не позволява температурата под нея да се понижи много. Може да се каже, че и при най-малката снежна покривка (от 3 до 5 см) пшеничените растения са защитени от измръзване. В нашата страна много ниските температури обикновено са придружени със снежна покривка, поради което пшеницата рядко страда от прякото им действие.

Повреди по пшеницата от изтегляне и прекъсване

При нашите условия ежегодно значителна част от посевите в една или друга степен страдат от изтегляне. То бива два вида - пасивно и активно.

Пасивното изтегляне настъпва там, където е извършена плитка или неравномерна по дълбочина сеитба на пшеницата, в лошо подготвена и неулегнала почва. Вследствие на падналите след поникването дъждове коренчетата на пшеницата се оголват и при слабо слягане на почвата. Пасивното изтегляне се наблюдава ежегодно и когато условията са неблагоприятни за качествена подготовка и слягане на почвата до сеитбата, взема по-големи размери.

Активното изтегляне се причинява от често повтарящото се замръзване и размръзване на почвата през зимата при редуване на топли слънчеви дни със студени нощи. Когато това се повтори няколко пъти, може да доведе до оголване не само на възела на братенето, но и на част от корените. При по-дълбоко замръзнала почва, която през деня не се размръзва в долните слоеве, при повторното замръзване и издигане на горния й слой става прекъсване на голяма част от коренчетата или стъблото на растенията на границата с постоянно замръзналия слой. Прекъсването може да стане под или над възела на братене.

При по-силно замръзване на почвата и след по-значително размръзване през деня може да стане прекъсване на братили растения на различно разстояние над възела на братене. Откъснатите части изсъхват и загиват, но възелът на братенето и корените им са живи и продължават своя растеж.

Възстановяването на прекъснатите растения напролет зависи от вида на прекъсването, от развитието им в момента на прекъсването и от влагата и хранителните вещества в почвата. По-добре развитите растения, с по-добре оформен и по-запасен с резерви възел на братене се възстановяват по-бързо и по-добре и обратно. При повече влага и хранителни вещества в почвата възстановяването е по-пълно и по-бързо. Най-бавно и най-слабо се възстановяват растенията от късните посеви, тъй като нямат добре развит възел на братене. Най-слабите, скоро поникнали растения, които са без оформен възел на братене и без резерви (тези с 1-2 листа), най-често загиват.

Борбата с изтеглянето и прекъсването се води преди всичко с предпазни мерки, целящи по-добро есенно развитие и получаване на добре братили и вкоренени растения. Такива растения са устойчиви на изтегляне и прекъсване. Най-голям ефект в това отношение има сеитбата на пшеницата в оптимален срок на добре обработена и улегнала почва и на оптимална дълбочина (5-6 см). При некачествена обработка много е полезно валирането след сеитбата. Използването на едри семена, оптималната посевна норма, торенето и др. също помагат срещу изтеглянето и прекъсването. Преките средства за борба срещу изтеглянето се изразяват в ранно пролетно подхранване и валиране. С валирането се притиска и до известна степен се вкарва в почвата изтегленият възел на братене. При наличие на влага от него се образуват нови корени и растенията се възстановяват, особено ако е извършено подхранване с азотни торове. Макар и възстановени, тези растения, както се изтъкна, са значително по-слабо продуктивни от неизтеглените. Ето защо от много голямо значение и за предпочитане в борбата срещу изтеглянето и прекъсването са предпазните мерки.

Повреди при пшеницата от ледена кора

Ледената кора бива лежаща и висяща. Лежаща ледена кора се образува, когато в горния почвен слой има много вода от скоро стопен сняг или от паднал дъжд и настъпи застудяване или пък се е насъбрала вода в по-ниските места. Обхванатите от лежащата ледена кора растения пострадват вследствие на механично повреждане или разкъсване на възела на братенето или на някои коренчета. Освен това при силно понижение на температурата те могат да пострадат и от измръзване.

Висящата ледена кора се образува при замръзване на водата от стопяването на горния слой на снежната покривка през топъл ден, след който е последвал студен период, или пък при паднал дъжд върху снега и последвало го застудяване скоро след това. Поради по-топлата почва снегът под ледената кора се стопява и тя остава да виси, опряна на буците пръст. Понеже не обхваща растенията и е с добра въздухопроницаемост, висящата ледена кора не е опасна за пшеницата.

За борба с ледената кора се прилагат същите предпазни мерки, както срещу повредите от измръзване и изтегляне, имащи за цел да осигурят добро развитие и закаляване на растенията. Прокарването след сеитбата на отводнителни канавки или бразди е също от полза.

Повреди по пшеницата от изтощаване

Повреди от изтощаване на пшеницата могат да се наблюдават при дълго задържане на сняг върху влажна незамръзнала почва. При наличност на такава влажност и температура над нулата под снега растенията продължават да дишат, но не могат да асимилират, понеже няма достъп на светлина до тях. Поради това те изразходват натрупаните при закаляването си резерви от хранителни вещества, без да могат да образуват нови, започват да гладуват и загиват. Сортовете пшеница с по-голяма листна маса страдат повече от изтощаване. У нас по изключение само в по-високите полета може да се получат продължително задържане на снежната покривка и пострадване на пшеницата от изтощаване.

Като предпазни мерки срещу загиването на посевите от изтощаване се препоръчват отглеждането на устойчиви сортове пшеница и прилагането на правилна агротехника. През пролетта пострадалите от изтощаване посеви трябва да се подхранят и след това да се брануват.

Повреди по пшеницата от излишна влага и изсушаване

През есента, през зимата или през пролетта при изобилни дъждове или при топенето на снеговете върху посева може да се задържи воден слой или почвата излишно да се овлажни. Най-опасни са водата в посева и излишната влага в края на зимата и началото па пролетта, когато растенията са разкалени и изтощени. Непосредствената причина за повредата или загиването на растенията е липсата на кислород за дишане на надземните части и корените. Растенията се повреждат или загиват от изтощаване и от по-слаби студове. Високата температура на въздуха и на водата и липсата на светлина благоприятстват тези повреди. Особено опасно е застояването на водата повече от десет дни. Растенията отначало (за 8-10 дни) пожълтяват, а при задържане на водата 12-15 дни загиват. По-силно пострадват рано поникналите и силно развитите пшенични посеви.

За борба с повредите от застояване на вода по почвената повърхност или от излишна почвена влага е необходимо след сеитбата да се прекарат бразди, по които да изтича излишната вода. През пролетта пострадалият пшеничен посев трябва да се подхрани и да се бранува.

Изсушаване на пшеницата може да настъпи, когато духат сухи ветрове при безснежна или със слаби снеговалежи зима и замръзнала почва. Надземните части на растенията изпаряват вода, а кореновата им система поради замръзване на почвата не може да достави нова и растенията изсъхват.

Средствата за борба с изсушаването са навременна сеитба и торене на пшеницата с фосфорни торове за по-добро развитие на кореновата система на растенията.

Вижте още:

Леща - технология за отглеждане

Как се обеззаразява почвата с базамид гранулант?

Технология за отглеждане на хизоп