В последните дни темата за геополитиката стана особено актуална, след като напрежението в Близкия Изток между Израел и Иран ескалира. Ще разгледаме подробно краткосрочните и дългосрочните перспективи, но ще проследим и ефекта от предишни геополитически събития, които промениха характера и посоката на световната търговия.
У нас, официалният старт на жътвата бе даден във Видин. Настроението е приповдигнато, като очакванията към пшеницата са в рамките на до 7 млн. тона. Макар и да е още рано – големи очаквания има и към другите култури у нас.
След три последователни години на горещи и сухи условия, България очаква увеличение на производството на рапица и слънчоглед през пазарната 2025-2026 година поради по-благоприятното време и увеличената площ, гласи последният доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) към Министерството на земеделието на САЩ.
FAS прогнозира производството на слънчоглед тази година на 2 милиона тона, което е с 22% повече от миналогодишното производство, и предвижда производството на рапица да достигне 240 000 тона, което е с 25% повече спрямо реколтата 2024-25.
„Очакванията за реколтата от слънчоглед са силно зависими от времето през юли/август, но се очаква възстановяване след рекордно ниската реколта през 2024-2025.“
Въпреки че на теория и сравнено спрямо миналата „катастрофална“ година цифрите изглеждат почти рекордни, те все пак биха били в рамките на средната 5-годишна стойност.
Според Министерство на земеделието се очаква добивът на рапица да е с 3% над петгодишната средна стойност и с 5% по-висок от този през 2024-2025 г., а добивът на слънчоглед се прогнозира с 2% над петгодишната средна стойност и с 23% по-висок от миналата година.
В Черноморски регион, Русия иска да има собствена борса за зърно. Москва планира да създаде своя собствена борса за зърно с помощта на страните от БРИКС. Тази стъпка е оправдана от необходимостта от разширяване на световния селскостопански пазар, но също и от смекчаване на последиците от международните санкции. Съществуват обаче големи съмнения, че страните от БРИКС ще подкрепят тази инициатива.
Русия планира да създаде алтернативна селскостопанска платформа в рамките на БРИКС. Официални консултации със страните от БРИКС относно създаването на зърнена борса ще започнат на Международния икономически форум в Санкт Петербург, който ще се проведе от 18 до 21 юни.
Московското правителство представя проекта за руска зърнена борса като инструмент за укрепване на позициите си на световния селскостопански пазар и заобикаляне на западните санкции.
„Целта е да се засили влиянието върху страните от Глобалния Юг. Кремъл разглежда новата борса като стъпка към по-широка стокова платформа за петрол, метали и газ. Руските власти възнамеряват новата платформа да позволи формирането на „независима“ цена на зърното в рамките на БРИКС, да се сведе до минимум влиянието на западните търговци и долара, а също и да се премине към взаимни разплащания в национални валути“, отбелязват от Кремъл.
Според експертите обаче, е малко вероятно инициативата да получи реална подкрепа. Китай, Иран, Беларус и Индия досега се въздържат от активно участие поради рисковете от вторични санкции и заплахата от загуба на достъп до пазара.
БРИКС включва Бразилия, Китай, Египет, Етиопия, Индия, Индонезия, Иран, Руската федерация, Южна Африка и Обединените арабски емирства.
„Без тяхното икономическо участие проектът ще остане декларативен“, подчертаха от институцията. Този проект бе първият ми пример за геополитическо напрежение, което все още очаква развръзка.
Вторият пример е свързан с царевицата и отново е продукт на конфликта Русия – Украйна.
Според данни на Турския статистически институт (TÜİK), Турция е внесла приблизително 3,2 милиона тона царевица между септември 2024 г. и април 2025 г., което е значително над 1,6 милиона тона, доставени през същия период на предходната година.
Значителна част от този внос (2,6 милиона тона) е дошъл именно от Украйна, показват данните.
Русия, вторият по големина доставчик на царевица за Турция, е доставила 306 429 тона през този период, на фона на ограничени доставки, причинени от намаляване на производството поради суша и липсата на експортна квота между 15 февруари и 30 юни.
През същия период на пазарната 2023/24 година Русия е доставила 545 454 тона.
Румъния, третият по големина доставчик на царевица за Турция , увеличи доставките си до 185 578 тона, в сравнение с 12 183 тона през предходната година; въпреки това значително увеличение, разликата в пазарния дял подчертава господството на Украйна на турския пазар на царевица.
Това се случва на фона на близо 12% спад в производството на царевица в Турция през пазарната 2024/25 година (започваща през септември), като крайното производство се оценява на 8,1 милиона тона , според TÜİK .
Въпреки това, оценките на офиса на USDA в Анкара са значително по-ниски – 7,1 милиона тона за 2024/25 г. , което също представлява 12% намаление спрямо оценките на USDA за предходната година – в контекста на очаквано потребление от 9,6 милиона тона.
Независимо от източника на данни, намаляването на производството доведе до увеличаване на вноса и тъй като вътрешните цени останаха стабилни, турското правителство се намеси на пазара чрез мерки като въвеждането на тарифни квоти (ТК).
Турските власти са прилагали тарифни квоти три пъти през текущия сезон – през октомври 2024 г., март 2025 г. и май 2025 г. – в общ обем от 3 милиона тона, с намалено мито от 5% или 0%, вместо обичайната тарифа от 130%.
Тази политика повиши конкурентоспособността на украинската царевица, която вече се възползваше от географската си близост и статута си на не-ГМО, а ограниченото предлагане от Русия допълнително затвърди позицията ѝ.
Според данни на украинските митници, от 17,8 милиона тона царевица, изнесени между 1 септември и 25 май, 4,5 милиона тона са били изпратени в Турция, което я прави най-големият вносител на царевица през пазарната 2024/25 година досега.
Като се има предвид, че тези данни не съответстват точно на обемите, отчетени от TÜİK, е възможно някои от количествата, отчетени от Украйна като изнесени за Турция, да са били реекспортирани за други страни партньори на Турция, според анализ на Fastmarkets.
На пазара се разпространяват непотвърдени слухове, че украинският износ може да се сблъска с трудности, ако турските власти променят политиката си относно вноса на ГМО царевица, позволявайки на пазара да навлезе царевица от друг произход.
Потенциалният внос от САЩ също би могъл да промени динамиката на конкуренцията. Съобщени са два договора за продажба на 30 000 тона американска царевица на Турция, но според източници политиката за внос остава непроменена – ГМО царевица не е разрешена – и тези обеми са транзитни към други дестинации, най-вероятно Ирак.
А докато Китай се обръща все повече към други дестинации, за да прекъсне зависимостта си от САЩ, американската царевица залива Европа.
Според данни на Департамента по земеделие на САЩ (USDA), износът на царевица за пазарната година (септември 2024 – август 2025) възлиза на 51,54 милиона тона към 5 юни – увеличение с 27% на годишна база, благодарение на силната реколта.
Китай, който през предходната година е бил четвърти по обем на внос с 2,73 милиона тона, практически е спрял покупките. Според анализатори, причината е преориентиране на политиката на Пекин към хранителна самодостатъчност и диверсификация на източниците на внос – най-вече от Бразилия и други южноамерикански страни.
За сметка на това, Европейският внос на американска царевица към 5 юни достига 3,28 млн. тона – значително увеличение спрямо същия период предходната година. Африканските покупки също растат – до 1,59 млн. тона.
Южна Корея е увеличила вноса до 4,47 млн. тона – 2,5 пъти повече на годишна база. Делът на американската царевица в местното потребление нараства до 26% за 2024–25 г., с прогноза за над 30% през следващата година. Япония също увеличава вноса – с 28% до 9,78 млн. тона. Високи темпове на растеж се наблюдават и във Виетнам и Индонезия.
В предишни статии вече описах какво струваше на Украйна преследването на европейските пазари и как в крайна сметка страната загуби между 70 и 75% от египетския и тунизийския пазар.
Разказах и за възможните ефекти от ескалацията в Близкия изток по отношение на торовете, като в допълнение бих добавил, че първите прояви на тази възможност вече са факт - производството на урея в Египет отново е засегнато от прекъсвания след спирането на доставките на газ от Израел, следствие конфликта в Близкия изток.
Според местни агенции, повечето египетски производители или изцяло са преустановили дейността си, или са намалили нивата на производство.
„Това последно прекъсване допълнително задълбочава съществуващите ограничения в доставките на газ, които вече се отразяват на производството, особено във време на екстремни метеорологични условия“, коментират те.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА