България става все по-голям играч в производството на олио и белен слънчоглед, затова и новините за нови мощности и сделки в сектора напоследък са чести. 
Сега варненската група “Ню кепитъл мениджмънт”, известна с търговията си със зърно през “Агрикс”, иска да придобие видинския производител на слънчогледово масло “Олимекс”. Намерението за сделка става видимо през уведомление до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), пише “Капитал”.

Проблем откъм концентрация едва ли ще има, тъй като купувачът няма собствено производство на слънчогледово масло.

По неофициална информация от два източника на “Капитал” все още няма подписан предварителен договор, а двете дружества преговарят за цената.
Купувачът - групата “Ню кепитъл мениджмънт”, има 11 дъщерни дружества, които се занимават с вътрешна и външна търговия със зърно и слънчоглед, но и със семена, като има и голямо звено, свързано със строителство и недвижими имоти. 

От 2021 г. търгува и с рафинирано и нерафинирано олио и слънчогледов шрот. Крайни собственици на “Ню кепитъл мениджмънт” са Кеворк Крикорян и Красимир Димов.

За 2022 групата отчита почти 413 млн. лв. консолидирани приходи (17% ръст спрямо 2021) и нетна печалба от малко под 5 млн. лв. Всъщност през въпросната година над 99% от оборота е от търговия в агросектора (в дружества, които най-често съдържат “Агрикс” в името си), но компанията започва изграждане на жилищен затворен комплекс “Варна вю резидънс” от 11 сгради с РЗП от над 49 хил. кв. м.

Изкупената земеделска продукция формира над 90% от приходите на холдинга - дейността е в Северна България, работи се с много производители, а количествата после се продават на международни търговци. Олиото носи 2.6% от продажбите на групата, като то се изнася за ЕС, но от отчета не става ясно от кое дружество се купува.

От “Ню кепитъл мениджмънт” не пожелаха да коментират сделката.

Продавачът - видинската семейна компания “Олимекс”, произвежда рафинирано и нерафинирано олио, включително и под собствената марка “Вида”, както и белено слънчогледово семе, слънчогледов шрот и люспи. Регистрирана е през 1995, съдружници са Андриян Александров и Миглена Александрова. 

Но бизнесът започва три години преди това с една линия за производство на сурово олио, която Андриян Александров и баща му закупили от изложение във Видин. Наемат помещение от 50 кв.м и започват работа, като смятат, че са първата частна фирма, производител на олио в страната. По това време пазарът на олио в България е много добър, маслобойните в страната са малко, износът е непознат. 

Първите количества сурово олио “Олимекс” продава на производителя на бои и лакове “Лакпром” - София, а първият задграничен контакт е през 1999 г. - в Македония.

През годините “Олимекс” нееднократно инвестира в сгради и нови технологии в базата си в село Покрайна, като част от средствата са по Програмата за развитие на селските райони. Заетите в компанията са 98, а производството е безотпадно - всички съставки се преработват до краен продукт. За 2022 дружеството отчита 53 млн. лв. приходи (3.7% ръст спрямо 2021) и 5.9 млн. лв. печалба.

За “Капитал” Андриян Александров заяви, че ще коментира след решението на КЗК и че за момента сделка няма.

През 2022 г. българските заводи за слънчогледово олио счупиха рекорд - изнесоха продукция за над 3 млрд. лв. 

През 2023 обаче експортният бум не продължи - до септември официалната статистика отчита износ на сурово и рафинирано олио за малко над 1 млрд. лв.
Причината (освен ценовият спад) е в липсата на суровина за преработвателите в резултат на отказа на зърнопроизводителите да продават на цените, предлагани от преработвателите.

В същото време предприятията се изправиха пред забраната за внос на украинско зърно в България, въведена от Европейската комисия, която веднъж бе удължена и продължи до 15 септември 2023. 

Според регистъра, публикуван на официалния сайт на Българската агенция за безопасност на храните, обектите за производство и/или бутилиране на растителни масла в страната са 107, от които само за бутилиране на растителни масла са 27.

Секторен анализ на КЗК посочва, че вътрешният пазар не е определящ за предприятията от този отрасъл, някои от които продават около 90% от продукцията си на външни пазари. Това се дължи на обстоятелството, че производството значително надхвърля вътрешното потребление на рафинирано олио. 
Комисията отчете също, че основните проблеми в бранша са свързани с осигуряването на суровина и на работници и специалисти, със засилващата се конкуренция и повишените логистични разходи.