Добивите ще са добри, ако дъждовете спрат, заяви земеделският зам.-министър Явор Гечев, цитиран от БНР.

Директни плащания: Вижте къде и колко е платено за Кампания 2020

Той присъства на откриването на тазгодишната жътвена кампания в силистренското село Бабук

„Ако може за десетина дена да спре да вали, защото вече сме на границата на доброто. Този дъжд е полезен за пролетниците, но пшеницата си иска прибирането. И рапицата“, допълни Гечев.

Зърнопроизводители от района коментират, че пшеницата е узряла и готова за жътва. Влагата обаче може да изиграе лоша шега – да влоши показателите и да смени цвета на зърното.

Техните колеги във Варненска област също вече жънат. Засега резултатите от реколтата са добри, но е рано да се прогнозират добиви отново заради неизвестността около бурите и поройните дъждове, казват от Асоциацията на земеделските производители в България в ефира на БНТ2.

Във Варненско в момента се прибира пшеница и рапица, а жътвата на ечемик на места е на финала си. Според данни на Областна дирекция „Земеделие” площите с пшеница в областта са близо 600 000 дка, а с ечемик – 73 000 дка.

Жътвената кампания беше открита и във Видинско, в землището на село Макреш. В областта се очаква да се приберат над 450 000 дка с пшеница, 15 000 дка с ечемик и около 30 000 дка с рапица. Според стопаните добивите ще бъдат в границите на средните за региона. Сериозни щети върху посевите, най-вече върху рапицата, са нанесли падналите дъждове и градушки.

„Тепърва предстои да жънем. На 500-600 кг/дка ще сме доволни. Можеше и по-зле да е заради градушката, която ни сполетя“, споделя Станислав Иванов, който отглежда около 2000 декара с пшеница.

Последните оперативни данни на Министерството на земеделието показват силно изоставане в прибирането на реколтата. Към 1 юли са реколтирани 30% от площите с ечемик, от които са добити 203,8 хил. тона. На фона на по-късния старт на жътвената кампания средният добив от декар засега е по-висок с 25,5% на годишна база. 

Все още няма официални данни за прибирането на останалите основни есенни култури. Относно пролетниците площите за реколтиране с маслодаен слънчоглед са с 2,1% повече спрямо година по-рано, а тези с царевица за зърно – с 2,1% по-малко.