Може ли 4 години животновъди да кандидатстват за “бели петна” за пасища по едни правила и да се окаже, че е било в разрез със закона? И може ли това да е ставало с ясното знание на местната администрация?

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на служебния министър и екипа му?

Екипът на Агри.БГ се среща с трима от животновъдите в Смолянско, за да ни разкажат повече. 

Разговаряхме с Иван Механджийски, който отглежда 130 говеда и 18 коня, Стефан Мусорлиев, който има 170 говеда от породата “Сиво искърско говедо” и Анастас Данчев - стопанин на 200 овце и 20 коня.  

“Става въпрос за т.нар. “бели петна” по член 37ж от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, където свободни земи, за които никой не е подал декларация, че ги използва, се разпределят между собственици на животни в землищата. От 2017-а г. правим тази процедура - до момента - 2020/2021 стопанска година, която изтече в края на месец септември, се е правело така че водещо да е правното основание при разпределянето на тези бели петна.  

От тази година, без да има промени в този член или в закона, от Областна дирекция “Земеделие” започват да казват, че трябва да се прави по друг начин - като водещото е къде са животновъдните обекти. Извън землището, където имаш човек, не може да се прави тази процедура”, обясни Механджийски. 

В Закона е записано, че масиви за ползване на пасища, мери и ливади може да се създават по споразумение между собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Споразумението се одобрява ежегодно до 30 декември за следващата календарна година.

“Нашето първоначално впечатление - преди 3-4 години, беше, че трябва де е по обект. Тогава пускахме за участие само в землищата, в които имахме обекти. Но от администрацията ни казаха, че няма да е по обекти, а водещо е правното основание - кой, където има правно - там участва”, посочи Механджийски.

Колегата му Анастас Данчев уточни, че първоначално на местно, а след това и на държавно ниво им е казано, че правното основание е водещо.  

“Срещнахме се с хората в София, които отговарят за поземлени отношения в министерството. И там ни беше казано, че водещо е правното основание”, каза фермерът, а Иван Механджийски допълни: “На местно ниво можело да се тълкува по единия и по другия начин”.  

Стефан Мусорлиев: Фактът е, че процедурата се прилага 4 години по един начин, а сега без промени в закона, се прави по друг. 

Стопаните са категорични, че държат да спазват закона, но да се изясни дали са подведени. 

“Ако до момента е било законно, а сега не е, значи трябва да продължим както е по закон, ако до момента не е било по закон, ние искаме тези хора, които са ни подвеждали толкова години, че спазваме закона с тези споразумения, а реално се оказва, че не е спазван, да си понесат отговорност”, обясни Механджийски.  

Иван Механджийски: Първата година той си подаде само в тези землища, в които има постоянен обект. Аз също подадох така. Казаха ни, че няма да е така и аз подадох навсякъде, където имам правно основание. Аз на тях се доверявам, те администрират този процес. Логично е да се доверим. 

Стига се до момента, в който от местната администрация в Смолян казват на стопаните, че практиката не е правилна. 

Има един съществен факт. До юни месец 2021 г. директор на областната дирекция “Земеделие” в Смолян е Иванка Георгиева. 

Служебното ръководство на аграрното министерство я замени в края на юни с Георги Коджебашев. Тогава бе назначен и нов шеф на регионалното звено на ДФЗ. 

Иван Механджийски: Независимо имаме ли вреди или не, ние държим да се спазва закона. Да се уточни кое е правилното. 

 

Анастас Данчев: Ние не искаме незаконни неща. Ако досега сме нарушавали закона, значи администрацията ни е подвеждала. Ние щяхме да си открием още обекти.


По инициатива на животновъдите от Смолянско и със съдействието на областния управител на Смолян, наскоро бе направена среща с представители на земеделското министерство, за да се изясни какъв всъщност е проблемът и защо има разминаване. 

Агри.БГ разговаря с Николай Маринов, директор “Главна дирекция Земеделие и регионална политика” в аграрното министерство. 
“На практика казус няма. Има изпълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, в който ясно е записано какво означава животновъден обект. И в допълнителните наредби на този закон - това е обект, който е регистриран в системата на БАБХ и нищо друго. На колегите им се иска и такива животновъдни обекти, които са регистрирани в пасища, мери и ливади да бъдат и те признати, за да участват в разпределението на бели петна. 

След проведения разговор всички те разбраха, че ако се излезе с предложение и формирането на новото НС и асоциациите подкрепят такова предложение, ние не възразяваме това да бъде променено.  

Но законът е такъв и ние трябва да спазваме закона. 

Получава се така че, когато в дадено землище има регистрирани няколко животновъдни обекта, животновъдите в това землище си разпределят белите петна. Тук на някои от животновъдите им се иска, независимо, че животновъдните им обекти са в друго землище, а те по една или друга причина са наели земя от собственици в съседно землище, да могат да участват в разпределението. Да, но това законът не го позволява”, обясни Маринов. 

Дали обаче фермерите наистина са подведени и някой умишлено им е казвал, че водещо е правното основание?

“Ще направя проверка. Трябва да се види дали не става въпрос за обработваема земя, която е по скица, а е участвала в споразумението като ливада, пасище или мера, не бих могъл да съм в детайли преди да съм направил конкретната проверка. Но това, което трябва да изпълняват служителите от общинските служби, те го изпълняват съвестно и точно. На някого му харесва, на други не. Неслучайно едни животновъди казват, че законът е точен, коректен и трябва да се продължи по този начин. На други животновъди им се иска да участват и в съседни землища, но това означава, че ще се наруши паритета на тези животновъди, които са в това землище. И да се разпределя нещо, което считат, че то не се полага на другите животновъди от другите землища”, коментира Маринов. 

Стопаните смятат, че нещата могат да се подобрят, ако се направят нормативни промени.  

Вижте още във видеото.