На 5 октомври животновъди, кандидатствали по обвързана подкрепа, започват да доказват реализация на мляко и месо. Тази година обаче се очертава непредсказуема. В социалните мрежи още отсега стопани се опасяват, че трудно ще изпълнят изискванията. 

Животновъди за изкупните цени: Има начин държавата да се намеси

Един от тях е Мартин Недев, който отглежда 102 глави във варненското село Равна. Животните са кръстоски между Българско сиво говедо и Херефорд или Абърдийн. В момента има угоени телета по над 600 кг, но не може да ги продаде. 

„Миналата година намерих купувач, който ги вземаше и ги караше на ишлеме в кланица, после зареждаше местни вериги магазини. Цената тогава беше 3,50 лв. за кг живо тегло. Тази година все още нямам нито едно продадено животно, а сега искат 3,00 лв./кг, като дори не говорим за качеството“, обяснява потомственият животновъд.

Срокът го притеснява, но вярва, че ще се справи. Дори и той да бъде удължен, проблемът с трудния пазар си остава. Затова Мартин Недев поставя въпроса за по-дългосрочни мерки в една от най-големите животновъдни групи във Фейсбук с желанието да намери съмишленици.

„Идеята ми е да провокирам колегите да се обединим, заедно да потърсим пазар, дори навън, да можем да излезем с количество и да договорим добра цена. Понеже поотделно нищо не можем да направим. Както и проблемът да стигне до министерството, за да се предприемат мерки. Варианти има много, но трябва да се работи в тази насока“, убеден е той.

Според него една от основните причини за трудната реализация е огромният внос на замразено месо. А друг фактор е пренасищането на пазара с производители от сивия сектор.

„В България няма система за оценка на качеството. Как е угоено животното, колко е годишно. Аз не искам да си продавам животните на безценица. Другите в сивия сектор не ги бърка и ги продават евтино. Те няма как да имат моите разходи, не плащат данъци, осигуровки. С ниско качество, никакъв ветеринарномедицински контрол, дори без ушни марки“, недоволства младият стопанин.

Според него първо трябва да се обърне внимание на вътрешния пазар и да се ограничи вносът. От там нататък може вече да се говори за износ.

„Нямаме обаче нито качество в големи обеми, нито количество за навън. Освен няколко асоциации, които правят износ на своите членове, друг износ нямаме. От години се говори, че за Турция се изнасят животни, но става дума за неугоени телета до 200 кг. За мен е убийствено да не го угоиш тук, при положение че има условия и можеш да вземеш добавена стойност“, категоричен е Недев. 

За съжаление, според него държавата не разполага с инструмент да регулира цените на вътрешния пазар, както и да ограничи вноса.

„Държавата обаче би могла много да печели от производителите, като им изкупи продукцията. Тя разполага с този ресурс, ние поотделно не можем да си помогнем. В България няма култура на сдружаване, няма големи сдружения или кооперативи. Навремето е имало добри примери като предприятие „Родопа“. Не виждам защо нещо подобно, което е работещо, трябва да се отрича“, недоумява животновъдът от Варненско.

Той определя като добра практика кампанията на земеделското министерство по време на карантината, с  която се искаше от стопаните да заявят колко животни могат да се включат в осигуряването на продоволствието на населението. 

„Тогава управляващите осъзнаха, че в тази насока трябва да се планира. Това може да се прави постоянно. Да се анкетират например хората през януари с какви килограми разполагат, кога могат да ги реализират, за да се осигури продоволствието. А в края на годината да се види колко животни имаме и тогава вече може да се договаря и за износ, и за преработка в страната. Нещо като план. Добра беше идеята, но после нищо не се случи“, тъжно заключава Недев.

И за да не бъде голословен и само да критикува, за финал той дава и пример за решение.

„Защо да не се създаде предприятие, което да бъде публична, а не държавна собственост. То да ни изкупува продукцията, да оперира на чужди пазари, да преработва. Бордът на директорите да се назначава от самите животновъди. Може и Министерството да има някакво участие, но предприятието да бъде с максимална автономност“, предлага младият стопанин.