Преди година фермер коментира за Агри.БГ, че пасищното месодайно животновъдство е запълнена ниша. И то не заради липсата на желаещи, които да инвестират и да увеличават двойките, а заради недостига на пасища. Свободните земи от държавния и общински поземлен фонд не достигат, а освен това са апетитна хапка за злоупотреби.

И на вас ли ви "отрязаха главите" по 4.1.2?

Неведнъж сме ви запознавали със случаите на неправомерно разпределение на пасища, схеми с кметове и несправедливи решения на общински комисии. Но сега няма да говорим за това, а за начина, по който този проблем може да бъде частично решен.

На много места в страната, особено в полупланинските райони, има изоставени ниви и овощни градини като част от Общинския поземлен фонд (ОПФ). Те обаче се водят обработваеми и като такива цената им на търг е десетократно по-голяма. „При нас достига 100 лв./дка“, дава за пример земеделският производител Пламен Якимов от Ловешко.

По закон се взема средната рентна цена или най-високата, достигната на търг за даденото землище. Животновъдите трябва да инвестират в тях, да ги почистят и вкарат в слой, допустим за подпомагане. Могат да ги ползват, но не е рентабилно.

Според Якимов проблемът с неизгодно високата цена може да бъде решен по два начина. Единият вариант е общината да смени Начина на трайно ползване (НТП) и изоставените ниви да минат като ливади по Закона за ползване на земеделските земи. Другият вариант е на търговете да има различна цена за изоставени и за обработваеми площи.

По негови наблюдения на места в Североизточна България, например Тервелско, това с промяната на статута вече се прави с решение на Общинския съвет. За съжаление обаче, това не е масова практика и недостигът на пасища продължава да е голям проблем.