Ние бяхме много стриктни и всъщност това се оказа проблем. Така семейството животновъди Диана и Ахмед Вранчеви описват пред НАРМС горчивия си опит с програмата за млади фермери и с администрацията в сектора като цяло.

Фамилни ферми от Добруджа пазят традициите за производство на сирене

След като се връщат от Великобритания през 2009 година, Диана и Ахмед решили да се захванат с отглеждането на млечни крави в село Дебрен, Гоце Делчев. Тогава научили за програмата „Млад фермер”, по която две години се опитвали да кандидатстват, но се разминавали с изискванията. Когато накрая успели, проблемите обаче не свършили.

„Програмата „Млад фермер“ щеше да ни разболее и ни отказа завинаги от подобни възможности”, споделя Ахмед, а съпругата му допълва: „Изискванията и преди, и след одобрение са много неясни и трудни за спазване. Сякаш ги променят постоянно без да информират тези, които касаят. Няма прозрачност и ние разбираме какво се изисква от нас, едва когато вече сме в нарушение. Това е огромен стрес."

„Имахме абсурден казус. Трябваше да инвестираме в 4 допълнителн животни на 4-тата година и ние го направихме със собствени средства дори предварително с 20 дни, за да сме сигурни, че спазваме всичко. Оказа се обаче, за което никой не ни беше уведомил, че трябвало да изчакаме второто плащане по програмата и с тези пари да купим животните. 

От Фонда ни се обадиха и ни питаха: „Какво сте направили? Ще връщате парите, които сте получили, защото не сте изчакали!“. Не можете да си представите какъв шок изживяхме – двамата бяхме на границата да получим инфаркт. Пълен абсурд – никой не те предупреждава, а е готов веднага да те наказва”, разказва за перипетиите си Вранчев.

Днес семейството е успяло да изгради животновъдно стопанство от около 60 животни – 40 дойни крави, половината от които са от породата Симентал, и подрастващи. Отглеждат ги свободно, доят ги с централен млекопровод, а в момента са в процес на изграждане на хранителна пътека.

„Постепенно оптимизираме условията, но когато човек се справя със собствени средства нещата стават доста по-бавно”, казва Ахмет, но е категоричен, че не искат помощ от държавата. 

„В България оцеляват по-лесно тарикатите и рушветаджиите. Не може да имаме от 13 години крави и когато отидем да кандидатстваме в поземлената комисия за пасища, те да ни кажат „Вие знаете ли, че трябва да имате животни!?“. Ние в момента имаме 60 животни, а те дори не знаят, че съществуваме”, възмущава се животновъдът.

Той споделя, че в началото бил убеден, че пасища се дават на хора, които реално гледат животни. „Те нямат време да висят по гишета и по цял ден да попълват документи. България е държава на документите”, констатира стопанинът и заявява, че всички знаят кои са фалшивите животновъди, но проверките остават за честните. 

Диана Вранчева: Изискванията се правят от хора, които изобщо не са наясно с проблемите ни и сякаш целенасочено ги пишат така че да ни затруднят. Не може да ни дават пасища в някакви гори, някъде си, които нито могат да се почистят, нито има как животните да стигнат дотам.

Въпреки трудностите с държавната машина, семейството животновъди вярва, че нищо хубаво не става лесно и иска да изгради истински рентабилно фамилно стопанство у нас. Засега продават продукцията си на мандра и на частни клиенти, но мечтаят някой ден да затворят производствения цикъл.