Постоянно затревените площи да са допустими за подпомагане, когато следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Това условие е заложено в Проект на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, който беше публикуван за обществено обсъждане до 27 февруари.

От бранша обясняват обаче, че не може да се изисква целогодишна разпознаваемост от паша и настояват да се следи дали е извършена поне една от двете дейности – паша или косене, поне веднъж през календарната година. Предложението е на Асоциация за развъждане на месодайните породи говеда в България, които се аргументират по следния начин.

Пашата от селскостопански животни в България се извършва сезонно в част от пролетните, летните и част от есенните месеци (основно 6-7 месеца). В голяма част от случаите през късна есен и хубавите по-слънчеви дни на зимата стадата пасат по пасища с висока, суха, неизпасана трева, оставени целенасочено от стопаните. 

Пасищата с резервна трева са от особена важност и през ранна пролет, когато е преходът от хранене на животните със сухи груби фуражи към хранене със сочни зелени тревни фуражи. Смесеното хранене със сухата и току-що поникналата зелена трева предпазва животните от храносмилателни разстройства и последващо рязко слабеене. Именно използването на тези пасища намалява разходите за храна през зимния период и позволява икономическата ефективност на стопанствата.

В проектонаредбата е записано още, че постоянно затревените площи, които се поддържат чрез паша, са допустими за подпомагане и когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, при условие че не възпрепятстват земеделската дейност. Животновъдите настояват да се конкретизира какво се счита за възпрепятстване на земеделската дейност.

 

С изключение на монолитна, силна, плътна и висока захрастеност, на останалите площи от пасищата, дори в тях да има групи дървета, животните преминават и ги пасат. Целта на исканото уточнение е да се избегне субективизмът при проверките, извършвани от ДФЗ.

Относно земеделските практики за внасяне на външна органична материя в почвата от Асоциацията предлагат освен впръскване на течен оборски тор да се добави разпръскване на твърд оборски тор със специализирано тороразпръскващо ремарке.

 

Разпръскването на твърд оборски тор е широко приложима практика както от животновъди, така и от стопани, отглеждащи зеленчуци, плодове, трайни насаждения и едногодишни зърнени култури. Внасянето му в почвата подобрява нейната структура и освобождава азот във времето. В оборския тор има и растителни отпадъци, които участват в последващо зелено торене.

По екосхемата за биологично земеделие стопанството може да се раздели на производствени единици за биологично производство, за преход към биологично производство и за небиологично производство, при условие че по отношение на небиологичното производство отглежданите животни са от различни видове. От Асоциацията предлагат да се добави и/или породи животни, в случаите когато има ясно визуално разграничаване между различните породи.

 

Исканата корекция дава възможност на стопани, отглеждащи например Холщайн, Черношарени крави, млечен Симентал или Джерсей по конвенционален начин, да могат да участват по екосхемата за биологично земеделие с месодайни породи като Абердийн ангус, Лимузин, Херефорд, Гаскон, Галоуей и други, обособени в отделни стада и помещения, тъй като визуално животните от тези породи са ясно разграничими.

Едно от изискванията по екосхемата за намаляване използването на пестициди е върху площите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива съдържащи глифозат. От бранша настояват да се добави текстът „във фазите след засяване“.

 

Така ще се избегне неравнопоставеността между земеделски производители, които използват готови, обеззаразени семена, и такива, които сами си обеззаразяват семената и могат да бъдат подложени на санкции.