Боян от Пирот вече седем години държи сръбски ресторант в град Сливница. На идеален български език разговаряхме с него по време на Фестивала на сиренето у нас, където той изложи домашни продукти от своята ферма за втори път.

Напук на трудностите: Семейно стопанство работи за увеличаване на животните

Най-предпочитани на неговия щанд бяха сръбския каймак и паприка у павлаци – сръбска разядка с чушки и сметана. Клиентите купуваха още домашните пушени меса и сирена. 

„В България продаваме добре, като в Сърбия. Участваме по събития и в района на Пирот. Ние сме семейна ферма от затворен тип, в която отглеждаме 50 крави от породата Холщайн. Помагаме си с приятели – един прави хубаво месо, друг преработва млякото“, разказва Боян.  

В семейния бизнес се включва цялото семейство, което успява да съчетае грижите за животните с управлението на ресторанта и продажбата на продуктите. Нямаше как да не го попитаме как оцелява един животновъд в Сърбия. 

„Горе-долу е като при вас. И у нас селата са празни, защото хората ходят в града. И при нас вече има проблем с изкупната цена на млякото под натиска на вноса от Полша. Малките производители изчезват, а по-големите, с над 50 крави, могат да се разрастват“, обяснява сръбският животновъд. 

Той и колегите му не получават европейски субсидии, а само държавна помощ. Тя е в размер на около 350 лв. на глава животно за година. Има и програми, които покриват 50% от разходите за закупуване на селскостопанска техника например. 

„Освен това ако фермата ви е по-голяма и произвеждате мляко с по-добро качество, вземате повече субсидии. Определящи са показателите за качество на суровината, като няма минимално количество за доказване на реализация“, допълва Боян. 

По негови думи едно семейство в Сърбия може да се издържа само с животновъдство. Дори то да притежава само 10-15 крави, ако млякото се преработва, сметките излизат. И при Боян сякаш е така, защото той говореше уверено, без да се оплаква. Потокът от хора пред щанда му доказваше това.