Ние, животновъдите, сме най-разделени от всички гилдии. Растениевъдите са много по-сплотени от нас, затова при тях нещата са коренно различни, констатира с тъга севлиевският говедовъд Минчо Минчев пред "Националната асоциация за развъждане на Монбелиард и Симентал" (НАРМС), в която членува.

Да си купиш агне по Интернет

Той е потомствен животновъд, а от 2005 г. изгражда свое стопанство. Дългогодишният му опит го води до тъжния извод, че най-голямата пречка за развитие на сектора у нас са самите животновъди.

“Не мога да си го обясня, но действително разделението и завистта между нас са големи и са открай време. При нас всеки охка, всеки се оплаква, но продължаваме да даваме млякото на безценица. Имам чувството, че с конкурс сме избирани ние, животновъдите. Само се оплакваме и ако можем, си пречим един на друг. Всеки се спасява по единично. Такава гилдия няма как да защитава правата си”, категоричен е Минчев и разказва:

"Преди няколко години, тук в региона, правиха някакви консултативни съвети. Аз научих впоследствие за това кой е бил избран в тях. Нас, животновъдите, никой не ни попита кой искаме да ни представлява и да бъде съветник на министъра от наше име. Един от въпросните съветници беше представител на мандра и как точно да очакваме той да защитава правата ни за по-нормални цени на млякото?!"

В момента Минчев отглежда общо 85 глави – телета, юници и дойни крави, а Симентал са около една трета от стадото му. Доволен е от млеконадоя и на фона на цените у нас, твърди, че получава добра цена за млякото си, но далеч не такава, каквато трябва да бъде. За да не зависи толкова от пазара на фуражите, говедовъдът сам си ги произвежда. „Но купувам например шротовете и те са на убийствени цени“, пояснява Минчо и добавя:

Не е само храната и фуражите. В една ферма има много други разходи, които с годините скочиха двойно и тройно. Ток, заплати, консумативи – всичко постоянно се повишава, а цената на млякото е все една и съща от 10 години.

Въпреки трудностите фермерът твърди, че никога не е спирал да се развивам. “Ако човек не се стреми към нещо по-добро, няма смисъл да се занимава, това е движещата сила. Трябва да е смел, да рискува и да не се движи по течението”, заявява Минчев и споделя:

“Имам два изпълнени проекта и в момента съм кандидатствал за трети – за модернизация. Имаме нужда от повече машини и по принцип целта ми е да автоматизирам стопанството максимално, за да не сме зависими от работна ръка. Истината е, че не практикувам нищо от наученото от баща ми. Вървим напред с новите технологии. За пример ще дам храненето, което някога е било силно подценявано.”

Именно личният опит е довел говедовъдът до извода, че без адекватно хранене на животните според индивидуалните им нужди, нищо не се случва. Особено внимание той отделя и на подрастващите животни.

“Няма място за подценяване – подрастващите са бъдещето на всяко стопанство! Ако не се полагат адекватни грижи и не се хранят правилно, провалът е сигурен. Трябва да се хранят с натурални млека, да се спазва безупречна хигиена и постоянно да се следят.

Аз се консултирам със специалисти и своевременно купувам и прилагам всичко необходимо за подрастващите, а и не само за тях. Индивидуално взимаме решение за всяка животно според състоянието му. Аз съм постоянно във фермата си и познавам всяко едно с проблемите и нуждите му. Без наблюдение и индивидуално отношение не става”, категоричен е Минчо Минчев.

На въпрос какво би поправил от грешките дотук, Минчо с болка споделя, че грешката е непоправима и това е, че няма как да си премести фермата в друга държава.