Допреди войната в Украйна кравето мляко масово се купуваше на около 70 ст./л. Когато настъпи кризата с горивата и електроенергията, цената се вдигна на около лев, но в момента говедовъди получават писма от мандрите, че от другия месец тя пак се връща на 70 ст./л или въобще няма да изкупуват мляко. 

Гласувайте: Може ли Министерството да реагира срещу спада в цените на суровото мляко?

Според фермерите, освен че се възобнови търговията със сухо мляко, от Украйна влиза неограничено количество суровина за смешни стотинки. Този дъмпингов внос принуждава родни животновъди да изливат мляко нерегламентирано по ниви и канали на крачка от фалит.

„Себестойността на произведеното мляко е около лев. Концентрираните фуражи достигнаха 80-90 ст./кг. Люцерна се продава по 600 лв./тон. Всичко това е двойно спрямо година и половина по-рано. Токът поскъпна три пъти. Ако не беше субсидията от държавата за него, щеше да скочи пет пъти“, изчислява животновъдът Данаил Николов от варненското село Доброглед.

Той лично няма проблем с изкупните цени, защото е затворил цикъла откъм реализация. Продава на фермерските пазари във Варна и Добрич, както и по фермерски магазини в региона. Въпреки че също е вдигнал цените на млечните продукти в резултат на по-високите разходи за ток, гориво и фуражи, има постоянна клиентела. 

„Цените обяснимо се вдигнаха, но до определен момент. Сега вече намирисват на груба спекула. До преди две години фермерските продукти, направени изцяло от пълномаслено мляко без добавки, бяха по-скъпи от масовата продукция в магазините. Този по-висок марж от 20% се стопи и това, което преработвателите масово произвеждат в момента, е по-скъпо от фермерските продукти, които предлагаме“, казва Николов.

В подкрепа на своите думи той дава следния пример. Неговото кисело мляко е 1,70 лв., а масово по магазините кофичката се продава за 1,90-2,00 лв. Сиренето му отскоро е 17 лв./кг, а в търговските вериги няма сирене по БДС под 20-22 лв./кг. Прясното му мляко е 3 лв./л, а във веригите литърът върви по 3,50-4,00 лв.

Тенденцията в млечното животновъдство е за намаляване на бройката. Тя е устойчива и няма връщане назад поради липсата на дългосрочна държавна политика, нестабилните условия и високите разходи. Другият основен проблем е липсата на каквото и да е работна ръка.

„Не си заслужава това трепане. Малка семейна ферма – колко идеалистично звучи! Да, но това е 365 дена робуване по 15-17 часа на ден. Нямаме работници, затова намаляваме животните, колкото да можем да се справим сами с още 2-3 работници. Допреди две години овцете ми бяха 700, сега са 250. Козите бяха 150, сега са 50. Кравите от 70 станаха 50“, изрежда стопанинът. 

Много негови колеги се пренасочват към месодайното направление, но и там не е лесно. 

„На управляващите трябва да им е ясно, че една говедовъдна ферма се създава за десетилетие-две, докато постигнеш баланс и направиш добра селекция. Много хора се хвърлиха на месодайните породи и какво стана с цените – телешкото не мръдна повече от 4-5 лв./кг. Всичко скочи двойно, а изкупната цена на телетата е 5 лв./кг. Колегите започнаха да колят и месодайните стада“, споделя своите наблюдения Николов.