Работата на животновъдите не е никак скучна. На фона на ежедневната грижа за животните те трябва да четат внимателно нормативната уредба, наръчника за кандидатстване по директни плащания, ветеринарномедицинските изисквания и какво ли още не. 

Какви са най-големите ви трудности като земеделски производители в момента?

Колкото и да искат обаче да бъдат изрядни, това не винаги се оказва лесна задача. Заради липса на ваксини за нодуларен дерматит например, стопани като Пламен Якимов от Ловешко влизат нарушение.

„След пускане на обяви и стотици разговори с потенциални клиенти, спазаряваме се и той идва с парите. За да прехвърля животните и да ги продам, трябва да издам пътен лист. Но се оказва, че не може, защото половината нямат ваксинации, защото са родени след месец март, когато ги правихме на майките. Малките трябва също да се ваксинират и да чакаш един месец, но ветеринарният лекар ми каза, че няма ваксина“, обяснява Якимов. 

Какво правят стопани в такъв случай – свалят марките! За тези животни, които са до 4 месеца, пишат, че ги продават, другите ги пишат новородени, а свалените марки ги слагат на тези, които тепърва ще се родят.

„Постоянно сме в нарушение за това, че чиновниците са казали, че трябва да е ваксинирано, а не дават ваксина. Държавата ни поставя в условията да сме нарушители за такива дреболии“, категоричен е Якимов.

Друг проблем, с който се сблъскват животновъдите с пасищно отглеждани животни, е изискването за торохранилище до 300 м надморска височина по Нитратната директива. Някак е безумие да очакваш от животни, които не се затварят в обор, да им се събира тор по поляните.

„Дойдоха ми на проверка за това, че съм завил пасището по направлението за висока природна стойност. Очаквах, че ще бъда тотално отрязан от субсидии за цялото стопанство, но изненадващо получих писмо, че съм одобрен по мярка „Агроекология“, за която е протоколирано, че нямам торохранилище. И си мисля, че с помощта на медиите новите управляващи ни чуват повече“, обнадежден е животновъдът.