Животновъди се събраха на протест вчера край Ямбол и разляха прясно мляко на пътя за граничния пункт Лесово. Всъщност самите те многократно определиха събитието не като протест, а като "последен вик за помощ". Защо животновъдите се страхуват да кажат, че протестират? Защо политиците се страхуват да кажат, че животновъдите протестират и изпратиха 4 буса и 8 полицейски коли с полицаи в село Окоп? Защо всеки се окопава в собствените си страхове? Защо всеки път гледаме с надежда, а нещата се влошават?

 

Абсурдните искания

България е член на Европейския съюз, а преди дни се навършиха 25 години от падането на комунизма. Въпреки това, на събития като вчерашното край Ямбол се чуха за пореден път съвсем нелогични и далеч от пазарната икономика искания. Държавата да гарантира цената на млякото, държавата да осигури субсидии при влошен вътрешен пазар, държавата да осигури експортна реализация на месо и т.н. Ролята на държавата в нито една пазарна икономика няма такава функция.

 

Абдикацията на Държавата

Навярно страхуващите се (да кажат, че протестират) фермери, не задават правилните въпроси и искания към властимащите. Навярно все затъват в краткосрочните и ежедневни проблеми на оцеляването и не могат да надигнат глас и да кажат заедно, че проблемите на животновъдството се нуждаят от генерално решение, чрез кардинални мерки! Ако Държавата използва своите регулаторни механизми и води аграрна политика, която да стимулира вътрешното потребление на български, а не на вносни млечни и месни продукти, то тогава ситуацията на пазара ще е съвсем различна. Защо е нужно от националния бюджет да се наливат милиони за субсидии, а в същото време милиони от българската икономика да се източват през търговските вериги към страните в Западна Европа? Защо МЗХ не направи прозрачно и представително проучване, което да покаже, че България е залята от "вносни ментета" и че бизнеса с храни в национален мащаб е предимно с чужди стоки? Тук говорим не само за мляко и месо, но и за плодовете и зеленчуците!

 

Политиката на Европа

През 2009-а година представителят на Млечния борд на Холандия, Герард Креберс, ко-финансиран за семинари из цяла България от МЗХ, заяви пред отчаяни животновъди на среща в Стара Загора, че "българските фермери ще трябва да фалират". Изказването му подкрепено от много цифри и аналитични таблици, искаше да донесе посланието на Западна Европа, че българския пазар ще бъде залят с "висококачествени" европейски млечни продукти в следващите години, конкуренция на която фермерите в България няма как да издържат. Така и стана. Рафтовете на големите хранителни вериги са пълни с вносни продукти, а потребителите масово ги купуват. Силната протекционистка политика и по-високите субсидии за западно европейските фермери срещат в лицето на българския пазар един наистина слаб конкурент.

 

Проблемите в нашия двор

Хаотична аграрна политика, неорганизирани пазари, липса на национална реклама и маркетингови кампании в подкрепа на българските продукти, контрабандна търговия, нисък контрол, корпуция в админстрацията, слаби неправителствени браншови организации, липса на стратегическо и ефективно планиране и управление в сектора, забавени темпове на модернизация на фермите, ниско ниво на информираност и образователен ценз....всички тези неща, доведоха до тъжната ситуация и кризата днес. Много от тях, косвено подкрепени и стимулирани от Западна Европа. И докато заради ниските изкупни цени на млякото в Белгия се вдигат на бунтове пред Европейския парламент и Европейската комисия, то поставените на колене български животновъди се събират под сурдинка и се мъчат да измислят начини за оцеляването от днес за утре.

 

Има ли изход?

Все по-чести коментари под новините за тежкото състояние на животновъдния сектор у нас призовават, че изходът е Терминал 2 на летище София... Не! Това не е изход. Това е бягство! Бягство, за което много усилено определени кръгове и интереси работят. Защото ако няма дребно и средно животновъдство в България, целият бизнес с храни ще бъде поет от корпоративни структури. Така корупционните практики и схеми ще са по-лесни, по-наедро. Няма да има протести, няма да има политически проблеми. Всичко ще става под масата с участието на по-малко играчи, но обиграни такива. Ефектът върху потребителите ще струва скъпо на здравната система в следващите години, а ефектът върху развитието на селските региони ще е пагубен за голяма част от тях.

 

Не трябва да забравяме, че всеки от нас носи отговорността да се бори и защитава в името на бъдещите поколения, така както много от нас са наследили ценностите във фермерството от своите предци. От всеки един от нас зависи да изведем важните цели и приоритети, но и да ги постигнем ефективно с резултат.

 


 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!