Животновъдство и фолклор си дават среща на Роженския събор през юли

След 9-годишно прекъсване се възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на българската нация – Роженският събор. От 17 до 19 юли 2015 г. на красивите роженски поляни в Родопите ще се проведе Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Иновативното културно събитие, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен”, се организира от Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата. То ще е под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.

 

Симеон Караколев – изпълнителен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ разказа за идеята да се възроди съборът и за новия му формат. Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ 2015 ще съчетае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Г-н Караколев сподели, че за официалното откриване на мащабното културно събитие внушителен декор ще бъде българският трикольор с размери 5400 кв. м. (300 м. дължина и 18 м. ширина). Симеон Караколев отбеляза също така, че цел на тазгодишния Роженски събор е не да поставя рекорди, а да бъде „апогей на българщината“.

[news]

В пресконференция по повод събора участваха Николай Мелемов – кмет на община Смолян, актьорът Васил Михайлов – гласът на Рожен 2015,  както и Валя Балканска заедно с гайдаря Петър Янев, които пренесоха за кратко всички присъстващи на роженските поляни и им помогнаха да се докоснат до магията на Родопите с прекрасните си изпълнения на песните: „Абре юначе каматно“ и „Адно се лудо изрука“.

 

По време на пресконференцията стана ясно че в трите дни на Рожен на 3 сцени ще се проведе Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор от всички етнографски области на страната. До момента около 3000 певци, свирачи, танцьори, сладкодумци – 190 групи и ансамбли и 140 индивидуални изпълнители от Родопите, Пиринско, Добруджа, Тракия, Шоплука и т.н. са заявили участие. Заявки се събират до 15 юни. 

 

В мобилни експозиции ще бъдат подредени музейни изложби за скотовъдството по нашите земи, историята на Роженския събор и етнографски сбирки от региона. Ще се представят различни видове традиционни занаяти, местни  обичайни ястия и печива. Посетителите на Събора ще видят породисти овце, кози, кучета, говеда и биволи, млечни и месни храни от фермата, селскостопанска техника и оборудване в специализирани изложения. В програмата на събитието са включени фермерски състезания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народни борби, шоу с кучета. На Рожен школа „Багатур“ ще демонстрира конни и бойни умения, мрежа „Хлебни къщи“ ще покаже  „Театър на трохите“, а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби. 

 

За първи път на Роженския събор ще бъдат показани в специално ревю автентични носии от цяла България. Те са от колекцията на Ангел Низамски, която е събирана в продължение на 32 години. Сред костюмите, които ще могат да се видят на събора ще има литаци от Трънския и Брезнишки край, саи от Кюстендилско, сукмани от Самоковско, Шоплука, Сливенския, Ямболския, Старозагорския край, северняшки носии, носии от Скопска Блатия, Източните Родопи, Видинско, булченски костюм от Симеоновград (Източна Тракия) и още много други. Това ще е първото представяне на цялата сбирка на Низамски, в която само автентичните престилки са над 350.

 

Организаторите подготвят и национален фотоконкурс “Рожен – наследство в бъдещето", като ще има и специална категория за деца.

 

Очаква се Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ да бъде посетен от над 350 000 души. В тази връзка г-н Симеон Караколев даде допълнителна информация относно организацията и осигуряване безопасността на участници и посетители: предвидени са необходимите медицински пунктове, водоноски, полеви мивки, химически тоалетни и условия за палаткови лагери, оборудвани и с бани. Ще има някои ограничения за пътния трафик и обособени паркозони, както и охрана, която да следи за спазването на реда и сигурността по време на събора. 

 

ЗА РОЖЕНСКИЯ СЪБОР

 

От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен става място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.

 

Изминават 63 години и през август 1961 г. се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.                                   

 

Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна, за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.

 

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.