Очакват се двойно по-големи продажби на българско агнешко месо в страната в сравнение с миналата година, показват данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобщи аграрното министерство.

Мярка Covid-19: Директна подкрепа на фермерските доходи след лятото?

От 1 до 27 април в кланиците у нас са заклани 78 414 агнета. През миналата година в периода от 1 април до 6 май реализираните животни са били около 55 хиляди. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка.

Представителите на бранша са благодарили на аграрното министерство и на БАБХ за предприетите мерки за повишаване консумацията на прясно българско агнешко месо и са отчели като успешна съвместната кампания.

По време на срещата министърът на земеделието Десислава Танева е припомнила, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Министърът поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша.

Десислава Танева: „Прилагането на мярка COVID-19 ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция.“ 

Участниците в Консултативния съвет са получили информация и за предложения от страна на Европейската комисия пакет от мерки във връзка с пандемията от COVID-19. Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото. 

По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене.

Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране.

Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.  

Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави-членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене.

Коментарът на Европейската комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация. 

Другите видове помощи, които ЕК е изготвила, са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.

По време на срещата е обсъдено и предложение от Министерството на земеделието за промяна на чл. 2 от Постановление № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на България в търговските обекти.

МЗХГ: Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините.

Браншовите асоциации са изразили различни становища по предложението.

Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Иван Капитанов е запознал участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.