Всяка говедовъдна ферма виси с кредит от 50 000 - 100 000 лв. Тези кредити и лихви се трупат и ще дойде ден, в който животните под селекционен контрол ще станат собственост на банките.

Животновъди и картофопроизводители могат да разсрочват кредитите си

„А банките ще започнат да продават, за да възстановят парите си. Така ще продължи ликвидирането на млечното говедовъдство у нас”, очерта мрачната прогноза Ангел Йонов, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България (АРЧШПБ).

По думите му въпросът за кредитите в животновъдството е поставян хиляди пъти. Разговори са водени с няколко поредни министъра на земеделието, редовно се обсъжда на Консултативните съвети с министър Десислава Танева, поставен е и пред премиера Бойко Борисов. 

„Трябва да има разумна политика на финансиране, чрез която постепенно да се ликвидират тези кредити, за да могат фермерите да работят спокойно и нормално”, подчерта Ангел Йонов и допълни, че обявеното разсрочване на задълженията не е решение на проблема.

Първите кредити в говедовъдството бяха отпуснати през 2009 г. на база референтна дата. Изплащането им е най-голямата тревога на животновъдите.

„Всички фермери висят с кредити. Няма стопанин на животновъдна ферма, който да може да съществува без тях. Изискват се огромни финансови възможности в една ферма. За да се създадат и след това да се поддържат, това става на база кредити”, обясни Ангел Йонов. 

С най-голямо нетърпение говедовъдите очакват плащанията за животни под селекционен контрол, които трябва да започнат от 2 декември. Изчисленията показват около 550-580 лв. за крава.

„На последния Съвет по животновъдство министър Танева обеща да тръгнат парите към животновъдите. Тези пари директно отиват за погасяване на кредити, макар и частично”, уточни Ангел Йонов. 

Другият голям проблем в сектора е липсата на работна ръка.

Това наистина е голяма трагедия за фермите. Основната работна сила е от малцинствата, липсва грамотност, отношение и познаване на животните, а тук става въпрос за селектирани говеда.

„Преди десетилетия, когато животновъдството беше на сравнително добро ниво, ние поддържахме обучения на кадри. В близко село имаше школа за доячи, събирахме технолози, работници, обучавахме осеменители. За целта обаче се искат средства”, допълни Йонов.