Всяка говедовъдна ферма виси с кредит от 50 000 - 100 000 лв. Тези кредити и лихви се трупат и ще дойде ден, в който животните под селекционен контрол ще станат собственост на банките.
Животновъди и картофопроизводители могат да разсрочват кредитите си
„А банките ще започнат да продават, за да възстановят парите си. Така ще продължи ликвидирането на млечното говедовъдство у нас”, очерта мрачната прогноза Ангел Йонов, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България (АРЧШПБ).
По думите му въпросът за кредитите в животновъдството е поставян хиляди пъти. Разговори са водени с няколко поредни министъра на земеделието, редовно се обсъжда на Консултативните съвети с министър Десислава Танева, поставен е и пред премиера Бойко Борисов.
„Трябва да има разумна политика на финансиране, чрез която постепенно да се ликвидират тези кредити, за да могат фермерите да работят спокойно и нормално”, подчерта Ангел Йонов и допълни, че обявеното разсрочване на задълженията не е решение на проблема.
Първите кредити в говедовъдството бяха отпуснати през 2009 г. на база референтна дата. Изплащането им е най-голямата тревога на животновъдите.
„Всички фермери висят с кредити. Няма стопанин на животновъдна ферма, който да може да съществува без тях. Изискват се огромни финансови възможности в една ферма. За да се създадат и след това да се поддържат, това става на база кредити”, обясни Ангел Йонов.
С най-голямо нетърпение говедовъдите очакват плащанията за животни под селекционен контрол, които трябва да започнат от 2 декември. Изчисленията показват около 550-580 лв. за крава.
„На последния Съвет по животновъдство министър Танева обеща да тръгнат парите към животновъдите. Тези пари директно отиват за погасяване на кредити, макар и частично”, уточни Ангел Йонов.
Другият голям проблем в сектора е липсата на работна ръка.
Това наистина е голяма трагедия за фермите. Основната работна сила е от малцинствата, липсва грамотност, отношение и познаване на животните, а тук става въпрос за селектирани говеда.
„Преди десетилетия, когато животновъдството беше на сравнително добро ниво, ние поддържахме обучения на кадри. В близко село имаше школа за доячи, събирахме технолози, работници, обучавахме осеменители. За целта обаче се искат средства”, допълни Йонов.
13 КОМЕНТАРА
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019
29.11.2019