Повечето животновъди в страната знаят колко е трудно да се осигурят пасища и ливади за стадата. Тези площи през годините намаляват, разоравани, използвани за други нужди или просто изоставени.

Проектозаконът за земеделските земи отблизо - ренти, комасация, договори

Актуалният проблем за някои животновъди сега е, че пасища потъват и между две букви от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Един от текстовете в Закона позволява на животновъди да правят споразумения за ползване на площи и в съседни землища - когато там остават незаети пасища, но държавната администрация се опира на друг текст, който казва, че стопанинът може да прави споразумение само за площи в своето землище.

Фермери се свързаха с Агри.БГ, за да разкажат за проблема в детайли и да настояват за спешни указания от земеделското министерство към областните служби по земеделие, така че да не се саботира изработването на споразумения за ползване на площите. Спешността идва от факта, че до края на този месец стопаните трябва да са готови със споразуменията.

Алинея 4 на член 37 казва, че "Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади...". 

През два текста по-надолу Законът предвижда: "При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към разпределените по реда на ал. 6 имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни".

Ето какво разказаха стопани, които отглеждат своите животни край София:

Предстои изработката на споразумения за заемането на свободните площи, на т. нар. бели петна. Проблемът е, че колеги, които имат регистриран обект в едно землище, няма как да участват в споразумение за съседното землище - въпреки че там няма животновъди и може да останат незаети площи.

В конкретния случай: обектът е регистриран в София-град, а в съседно землище, което е село край София, няма нито един регистриран животновъден обект. Там просто няма хора, които да желаят тази земя. Това означава, че там ще останат незаети площи. А колегата, който е регистриран в София-град, има достатъчно много животни, за да не му стига площта в неговото землище.

Само че от Областна дирекция по земеделие казват: там, където няма животновъдни обекти няма да има споразумение за ползване, ще остнат незаети площи.

Какви са последиците от това?

Основното е, е животновъдът, който има нужда от пасищата, се лишава от тях. Всички знаем, че земята за пасища не стига. Но от ОДЗ казват, че ползването в съседно землище може да става, само ако имаш договор с конкретен собственик или с Общинския поземлен фонд за ползване на земя в реални граници. А нали идеята е площите да се използват  максимално?

Конкретен пример има край София за землището на Пасарел. В по-голямата си част там площите са пасища и ливади, но няма регистрирани животновъдни обекти. Там ще останат незаети площи. Няма да се изработи споразумение за разпределение на пасища.

Както е известно, тези споразумения за пасищата могат да бъдат само доброволни. Те не могат да бъдат служебни, както е при нивите.

Фермерите се чудят има ли нареждане "отгоре" към общинските служби по земеделие да не допускат споразумения за землища, в които няма регистрирани животновъдни обекти.

Стопаните на практика нямат и писмен отказ. Получават информацията само устно по телефона от хора от общинската служба по земеделие.

"Има срокове. До края на ноември трябва да изработим споразуменията и да ги внесем, за да ги одобрят. За целта от общинската служба ни изпращат едни dbf файлове - карта, върху която ние ще се начертаем. Но не ни изпращат файла за съседното землище, където бихме искали да се начертаем за споразумение. Тоест няма я основата, върху която животновъдите да стъпят и да започнат да изработват споразумение. Не ни изпращат тази карта – без обяснение защо не я изпращат", обясняват стопаните.

А писмен отказ нямат и съответно не могат да обжалват. Така животните ще загубят площи за пасища, а стопаните им ще пропуснат възможността за директни плащания за земя, за която имат желание да се грижат.