Пламен Петров и съпругата му Петя са международни шофьори. В тандем по цяла зима превозват товари по шосетата на Европа. Със спечелените пари издържат двете си деца в свищовското село Драгомирово и двете си стада в близкото село Овча могила.

ДФЗ разсрочва кредити на животновъди и картофопроизводители

Семейството отглежда около 300 овце и кози под селекционен контрол. Животните са елитни,   красиви и чисти, с отлични качества. Но вместо да носят печалба на стопаните си, отглеждането им е на загуба.

Мине, не мине, Пламен и Петя умуват: да продължат ли да субсидират изхранването на животните си, или да ликвидират стадата, както правят много от колегите им в региона.

„Отворете Фейсбук или която искате страница за обяви на животновъди. Навсякъде: „продавам“, „продавам“, „продавам“, разказва Пламен.

Стадата са притиснати в менгемето между ниските изкупни цени на месото и млякото и разходите за изхранването на елитните животни. Сушата през последните три месеца тази година прави положението катастрофално.

Пламен разказа пред Агри.БГ за положението, в което изпаднаха десетки български животновъди и техните семейства:

Фермата ни е фамилна. Работим със съпругата ми, майка ми и баща ми. Отглеждаме овце и кози. Както повечето стопани в България и ние изпитваме трудности. Тази година е неблагоприятна за земеделците, за нас, като животновъди. 

По-масово с животните се занимаваме вече пета година. Трудно е много. Изкупните цени на млеката са ниски. Фуражите са скъпи. Мъчим се да сме конкурентни на пазарите. Вкарваме хубави животни. За козите - кръв от Германия и от Холандия.

За овцете - от развитите държави, като Испания. Хубави са ни животните, но в целия сектор масово се продават. Колят се. Просто хората изнемогват. Всички стопани изнемогват. 

Стопанството

Над 200 козите имаме от породата „Българска бяла млечна“. Имаме и местни няколко, от самото начало останали. Вкарваме свежа кръв от Санкска порода. По този начин облагородяваме качествата за млякото.

Овцете ни са лакони и асафи. Кочовете асафи внасяме от Испания. Пак с тенденция към по-добро качество на животните, за да сме конкурентни на пазарите – откъм мляко, откъм месо.

Може ли с животновъдство да се издържа семейство?

Аз и съпругата ми работим като международни шофьори. Зимата шест месеца караме камиони в Холандия и в Испания. Каквото изкараме, поддържаме зимата фермата.

И през лятото - пълним от пълно в празно. Ако каже някой, че се издържа само от животните на тоя етап – евала, радвам се за него!

Изкупните цени на млякото

В момента ни купуват козето мляко на 80 стотинки литъра. Миналата година го купуваха на 55 стотинки. Есента бяхме готови да се откажем, но заради качеството на животните решихме да пробваме още една година.

Преминахме към биопроизводство. Там цената е малко по-висока, но пак не е оправдана. Конвенционалното мляко го купуват на 60-70 ст., биото – на 80 ст. Изискванията за биото са по-големи. По-трудно се гледат животните. Просто разходите не могат да оправдаят приходите. 

Каква е справедливата изкупна цена на козето мляко?

Не само по мое мнение, по мнение на повечето колеги, които са пряко свързани с бранша, конвенциалното мляко трябва да се изкупува около 1,50-1,70-1,80 лв.

Биомлякото не трябва да пада под 1 евро или под 2 лева, за да може нещата да се получат – и фермата да се издържа сама, и да сме конкурентни на пазара спрямо животните, спрямо качеството на храната. 

Цените на овчето мляко

При овцете млякото би трябвало да се изкупува горе-долу на двойна цена. Защото периодът, през който се дои, е по-малък. Агнетата сучат, когато е био и за стопанина почти нищо не остава.

Реално от овцете се взимат четири месеца пари, а шест месеца в годината ги гледаме само за това да имаме животни. 

Субсидиите за животните

Надяваме се тази година да вземем субсидии за племенни животни, понеже са регистрирани към Асоциация „Българска бяла млечна“. Овцете са към Синтетична българска порода. Там са от порядъка на 20 лв. горница – 48-50 лв. дават на животно.

Сушата

Вече трети месец как не е капнала капчица дъжд. Всичко е изгоряло. Няма сочна трева. Млякото падна много и с тия цени просто целият сектор изнемогва. Пасищата са под всякаква критика.

Всичко е изгоряло! Животните минават и заминават. Не се навеждат да откъснат една тревичка – няма. Всичко е сухо. Вечерно време, като ги приберем, дохранваме с фуража, който сме нагласили за зимата, за да са добре животните, а през зимата какво ще правим? Ще внасяме от Аржентина фураж?!

Климатът

Действително: от година на година просто все по-голяма става сушата. Все по-дълги са периодите без дъжд. Но като тая година – почти три месеца. Това не е било. Не е било. Случвало се е двайсетина дена до месец максимум, но такъв дълъг период суша просто не е имало досега. 

Тук районът е черноземен. Има влага, рекички, язовири, но земята ни изоставя. Тя не може да се справи. Няма как. Всичко изгаря. Всичко. Просто не виждам зимата как ще се справим.

Ние от люцерните имаме по два откоса прибрани. При нормални години са три-четири. При много добри години по шест-седем откоса сме прибирали. Тази година - два откоса.

Третият откос стои, не смеем да го окосим, защото ще загине и самата люцерна. Тя просто изнемогва. Тя вече трети месец е висока само 20 сантиметра. 

Фуражите

Фуражите: купуваме, събираме, имаме собствени пасища – биопасища. Косим. Сами балираме, сами прибираме. При нас работата е денонощна. Аз съм се прибрал преди 4 месеца от Испания. Нямам 4 нощи спани вкъщи. Те тук съселяните в региона знаят. Не само аз. И от съседните ферми по цели нощи сме по нивите. Прибираме, за да можем да осигурим фуража. 

Работният ден

Всички сме ангажирани. От децата, които сега са на училище, до майка ми и баща ми, които са пенсионери и ни помагат. Сутрин ставаме в 5:30 ч. В 6 часа горе-долу започваме да доим. До 8:00-8:30 ч. се дои. После животните излизат, каквото могат да оберат. Тази година специално.

В нормални години си пасат животните. Като се върнат на обяд, почивка. Това е ежедневието във фермата. А аз, като свърши доенето, паля някоя от машините и ходя, кося или балирам. Събирам фуража. Общо взето, лятото това е моето ежедневие и нощем, не само денем.

Гледаме нощем – по-хладно, има росица и по-лесно се прибира фуражът. 

Помощ от държавата

Дали под формата на de minimis, или някаква друга помощ - трябва да се помогне с някакви финанси в момента на сектора, защото парите са пари, когато дойдат навреме.

Напролет с камионите да ни ги докарат, ние ще сме ликвидирали всичко. Както казват по нашия края: като изгори житото и Дунава да мине през него, няма файда.

Общо взето, да има някаква сигурност, някакви твърди цени. Според мене договорките трябва да са на държавно ниво. Да има твърда цена на млякото.

Оттам нататък прекупвачите да си правят сметката. Като им изнася, да работят. Като не им изнася, да запретват ръкавите. Има достатъчно паднали ферми за възстановяване. Който мисли, че е много хубаво и много се изкарва, да заповяда. 

Животновъдите в Европа

Всички фермери на Запад успяват да се издържат и живеят добре с животновъдството. Млечно ли ще бъде направление, месно ли ще бъде, без значение. В Италия например конвенционалното мляко е 70 цента.

Ако и тук е 70 цента, предполагам, много от колегите ще са добре. Ние също сме оставили още 100 животни за догодина с тенденция да се разширяваме и да се развиваме в тоя бизнес, но просто сме на кантар да се откажем от цялата работа. Няма смисъл.

Със съпругата ми работим навън, изкарваме достатъчно пари да си издържаме децата и семейството, както повечето гастарбайтери от България. А тук сме от сутрин до вечер денонощно заробени и накрая вадим от пълния джоб да слагаме в празния, в скъсания. 

Децата

Имаме две деца със съпругата ми. Дъщеря ни е на 6 годинки – предучилищна в Свищов. Синът ни е на 13. Той учи ветеринарна медицина в Ловеч. Децата помагат много. Много помагат. Той идва с мене с тракторите по нивите, помага ми да събираме фураж, да балираме, да возим.

Съпругата ми е с висше аграрно образование. Аз – също. Не ни е срам да работим, не ни е срам да се цапаме. Въпросът е, че смисълът е никакъв. 

Бъдещето

Идеята ми е следната. Гледаме, разрушава се някоя ферма, никой не я стопанисва. Да се даде право примерно на общините, да го стопанисват тоя имот.

Значи, аз мога да отглеждам 300 животни. Колегата може да отглежда 200 крави, а общината не може, примерно по някаква програма, да отглежда 100 крави. Ако могат да ги обслужват 10 човека, да ги обслужват 20. Всичката печалба, която е, да отива за семействата, за заплати.

Като има някакъв поминък, хората ще се завърнат. На никого не му е хубаво в чужбина да бере портокали, да работи три дни и пет да стои гладен, защото вали дъжд. Тук са си оставили всичко, къщите им падат.

Какво да кажа? Хора, върнете се! Там няма прогрес! Там сте добре ден за ден. Днеска сте добре, утре – глад. Обичам България и ме боли за всички тия неща, които се разграбват, разрушават.