Тук няма икономическата свобода, която я има на Запад. Поне в началото, за да може човек да вземе глътка въздух и после сам да влезе в системата, коментира животновъдът Юлия Иванова за Агри.БГ.

Как един малък млекопроизводител намери начин да изнася навън?

Заедно със съпруга си Латин отглеждат стотина овце от породите Асаф, Аваси и Лакон, както и трийсетина кози, повечето от които са Нубийски. Стопанството им е в бургаското село Паницово, скрило се на 5 км под билото на Еминска планина.

„Фермата ни попада в Натура 2000. Не сме биосертифицирани, но отглеждаме животните в екологично чист район. Те се хранят с билки, на свободна паша. Не ползваме лекарства. Имаме 10 дка, които са наши, както и общински пасища, където основно пасат животните,“ обяснява Иванова.

Преди да се захване с животновъдство у нас обаче, семейството живее 10 години в Канада и работи в съвсем друга сфера. Имат наблюдения обаче как се случват нещата там.

„В Канада държавата си държи на фермерите. Същото е и в Швейцария. Там казват: „Ти ще правиш кашкавал, ти – кисело мляко, ти – сирене“. И след това ти го изкупуват. И на нас ще ни е по-лесно, защото ще си издаваме продукцията и ще сме сигурни, че има пазар,“ убедена е Иванова. 

По думите й човек, който се занимава с животновъдство в България, трудно би успял без помощ от държавата.

„Не може литър мляко у нас да се изкупува на 90 ст. Това е подигравка. Да не говорим за субсидиите, които не стигат дори за храна на животните. Трудно е.  Гледам, че доста колеги тук се отказват,“ споделя животновъдът.

Все пак тя и съпругът й Латин успяват да се издържа от своята овцеферма „Рай“, като преработват млякото си в уникални за българския пазар продукти. Регистрирани са по Наредба 26 и намират реализация на Фермерски Пазар Варна.

„От пролетта до края на септември имаме доста работа. Използвам стари, традиционни рецепти, както и такива от Запада. Например комбинирам няколко родопски рецепти и правя тип мухлясало сирене с благородна плесен. Имам също брано мляко по много стара рецепта. Това е естествен пробиотик, който се прави без мая, само със сол. Зрее около 2 месеца и половина в херметически съдове,“ разкрива тайната технологът.

Юлия се е специализирала и в чуждите сирена – гауда, ементал, камембер. Хит сред клиентите е балканско кашкавалено сирене, което е твърдо като пармезан, както и сирене по малтийска рецепта.

„Правя още норвежко кафяво сирене брю ноуст от суроватка, която се карамелизира и сгъстява. Отнема ми около 18 часа, тъй като го правя на огън. В Норвегия го изпаряват чрез вакуум, но аз избирам да е съвсем автентично. Предлагаме още албуминната извара, която се прави от суроватка,“ продължава да изрежда Иванова.

Неин специалитет са още кашкавал с гъби, с розов пипер на зърна, със сушени плодове, с червено вино. Миналата година е експериментирала с камембер, увит в листа от смокини, които са бланширани и полети с бърбън.

Както всички техни колеги Юлия и Латин също се оплакват от липсата да работна ръка. Работят си само двамата, но поне не са имали трудности със сушата тази година.

„Да, сухичко е, но ние с водата нямаме проблем. Разполагаме със собствен водоизточник и напояваме. Все пак сме малко по-нависоко и не усетихме сушата много-много. При нас като цяло беше по-добре, отколкото при другите колеги,“ споделя своите наблюдения овцевъдът.