Разход на повече фураж и по-малък добив на мляко, а същевременно и риск за новородените агнета – това са опасностите, които грозят животните, отглеждани през зимата в студени помещения.

ДФЗ: 170 хил. лева са по сметките на фермери за реализацията на българско говеждо месо

„Чувал съм стопани да обясняват как вълната топли овцата и в най-мразовитите дни, но сам съм се убедил, че това не е вярно. Първата година, в която се заех с овцевъдство се доверих и имах страшно много главоболия особено в агнилната кампания. Знам, че много стопани отглеждат стадата си в полуоткрити обори, но аз никога повече не повторих тази грешка“, разказва стопанина Митко Иванов.

Той нямал много възможности, но още на втората година пригодил за помещение нещо като барака от дървена конструкция, покрита с винилови платна. Оказало се, че и това не го устройва и на третата издигнал сграда от сурови тухли.

„Тук по нашия край го наричат кирпич. Имаше наблизо една съборетина и попитах собствениците дали може да ползвам материала. Хората даже бяха благодарни, че ще махна тази грозотия от двора им, който бяха изоставили отдавна. Не искаха никакви пари, но аз им подарих едно агне. Много внимателно свалях тухлите, които се чупеха, но все пак успях да събера като за една кошарка. Оставих даже прозорчета, които притворих с найлон да не духа и бях готов за зимата. Сега животните ми са на топло и сухо“, обяснява за неволите си стопанина.

Според специалистите той наистина е постъпил правилно, осигурявайки оптимална температура за зимуване на животните си.

„Не бива да се забравя, че има точни параметри. Оптималната температура за овцете е около 12 градуса, а за агнетата дори трябва да са 18“, обясни ветеринарят д-р Цветан Ценов.

По-ниските температури според него не само създават опасност за новородените агнета. Студът в помещенията кара възрастните животни да ядат повече, но пък прираст няма, защото вместо за телесна маса, калориите отиват за затопляне на тялото. По същите причини при ниски температури и млякото, което дават млекодайните животни намалява. Така разходът на храна се оказва неоправдан, а това, което ще получи срещу него стопанинът е по-малко, отколкото би трябвало да бъде.