Живко Димитров, картофопроизводител от Кюстендил и член на УС на Националната асоциация на картофопроизводителите в интервю за Фермер.БГ – за слабата реколта от картофи и ниските цени през тази година, както и за бъдещето на картофопроизводителите в България:

 

Г-н Димитров, как върви кампанията по прибиране на картофи в Кюстендилско? 
Няма човек в региона, който да е извадил картофите. Все още дори не сме на половината. А има колеги, които изобщо не са започнали да вадят. Почвата така и не можа да изсъхне, за да се влезе и да се работи – особено там, където са по-тежки почвите. При по-песъчливите от малко – малко се работи. 

При застудяването на времето ще има ли последици за неприбраната продукция?
Най-вероятно ще измръзнат, ако температурите паднат под минус 3 градуса. 

Сбъдват ли се прогнозите за по-ниски добиви от картофи през тази година?
Сбъдват се – да. Положението е трагично – 1 тон от декар е добивът при мене.

За сравнение, колко беше добивът миналата година?
Миналата година в моето стопанство извадихме близо 2 тона картофи от декар.

Като качество как е реколтата?
Качеството е много лошо. Картофите са криви, напукани. Буквално са се разкапали от дъждовете. Има участъци от по 15-20 метра, на които няма никакви картофи. 

[news]
На какви цени продаватe продукцията си?
Цените не искам да ги споменавам дори, защото такива цени не е имало откакто се занимавам със земеделие. Получавам оферти на 27 ст. от място. При това цената е за перфектно качество на картофа, каквото реално липсва. Да не говорим, че ходих на среща с една от големите търговски вериги, от където ми поставиха условия, че искат 10-килограмови опаковки, при положение, че българските производители работим с 25-килограмови опаковки. 

Каква е себестойността тази година?
Европейските производители в момента ни мачкат. От Холандия се товари на 1 цент картоф, имат 20 ст. транспорт до тук – стават 22 ст. При мен тази година производството ми стъпи на 1200 лв/декар. Като продаваш един тон на 27 стотинки (но реално не можеш и да го продадеш), са 270 лв. Каква е загубата...?

Близо 1000 лв...
Да. И не е случайно, че картофопроизводството в България е спаднало за последните 10 години 10 – 11 пъти. Тук държават трябва да се намеси...

Вие като Асоциация търсили ли сте помощ от Земеделското министерство?
Разбира се, че сме сигнализирали. Многократно! Но няма кой да ни чуе. Аз лично бях на среща и със служебния министър Васил Грудев – коментирахме проблемите, обещаха ни подпомагане, de minimis, но в момента нищо не се случва.

 

При тази ситуация как очаквате да се развият събитията за Вас – ще успеете ли догодина за засеете?
Честно да ви кажа – не знам. Всичко зависи какви пари ще има. Сигурен съм обаче, че повечето от банките вече няма да ни отпуснат кредити. Оказва се, че картофопроизводството вече не е рентабилен бизнес, на който да се разчита. Нещата вървят към фалити.
Знаете ли кое е най-жалкото? Най-жалкото е, че хора като мен сме останали да работим в тази държава и по малко да я бутаме напред, да създаваме някакви работни места, а няма институция, която да не ни пречи да работим!!! Било Инспекция по труда, било НАП и т.н. и т.н. Нямаме държава, която да се грижи за нас, защото не може да ми каже на мен един холандец, че картофа му струва 1 цент! Действително държавата му го е платила разхода за производство – около 1000 - 1200 лв. И пет тона да произведе, ги продава за 100 лв. Останалите субсидията му ги покрива. А нашите разходи са покрити с 26 лв/дка. Нямаме държава и затова много от българските зеленчукопроизводители ще се откажат. Зеленчукопроизводството в България ще приключи. Нищо не се прави, за да се помага на нашето производство.


Какво трябва най-спешно да се направи, според Вас?

Трябва да се затегне контрола при вноса. За да влезе един камион било то картофи или друг зеленчук, трябва да се види от къде е товарен този камион, дали му е платено ДДС или не. Дали стоката е качествена или не.


Сега започва новия програмен период за земеделието в ЕС и в България. Очаквате ли положителна промяна?
До сега не съм видял някаква полза от европрограмите. Давам пример с проект, който правих по САПАРД. Купих си една ролкова поливна система, която струваше 43 800 лв. По проекта ми върнаха около 18 – 19 хил. лева. Проблемът беше, че аз не съм агроном, ето защо трябваше да назнача агроном. Осигуровките му бяха около 3 хил. лв на година. 6 години по 3 хил. лв. са 18 000 лв. Трябваше да направя и каско на тази машина в полза на ДФЗ. За 6 години по 4% беше каското – тоест 1400 лв на година, тоест общо 10 000 лв. 5 % за изготвянето на проект - 2000 лв. А през колко мъки и документи минахме, за да извадим всички разрешителни. В крайна сметка бях на загуба с около 15 000 лв. от тази програма. Затова смятам, че така са направени програмите, че не са в полза на производителя.

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!