В края на годината се правят равносметки, но в овощарството текущите сметки още не са приключили. Резитбата продължава, но не всеки има средства да обезпечи наемането на работници за това мероприятие, обяви пред Агри.БГ Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България. 

Цъфнали овошки. Има ли опасност?

След като са извършени зимните пръскания, предстои ръчния труд в овощните градини – резитбите. Те започват от октомври до март – април. Оказва се, че този процес се бави заради трудното намиране на работна ръка. 

„На дневен ред са проблемите с намирането на хора и финансиране на този ръчен труд в овощното стопанство, и не на последно място - нуждата от повишаване на квалификацията на работниците“, заявява Гроздева.

Времето за извършване на резитбата зависи от размера на градината, от културата, от начина на отглеждане – интензивно или екстензивно (по старите технологии), както и от качеството и броя на работната ръка. По думите на Гроздева двама души за един ден обработват един декар. За една овощна градина от 100 дка праскови са нужни 15-20 души, за да може да се извърши резитбата за две седмици примерно.

„Но дефицитът на работници е голям, а цената на труда поскъпна много. Дадена бригада е искана от няколко производители. Получава се едно наддаване за надниците и то за нискоквалифицирани работници. Те знаят това и често се наблюдава буквално изнудване“, разказва Гроздева.

В тази ситуация стопаните само губят – плащат висока цена, закъсняват с операцията, а много често накрая резитбата не е извършена качествено, което се отразява на насаждението и реколтата от него.

Познавам стопани, които няма да извършат резитба поради невъзможност да отделят средства за това, обяви Гроздева и допълни:

„От една страна, някои фермери просто не могат да намерят резачи, от друга страна – други изобщо не тръгват да търсят, защото знаят, че няма да могат да си ги позволят. Може би трябва да се помисли за подпомагане в тази посока, защото разходите в нашия сектор започват много рано.“

Всъщност разходите по следващата кампания в овощарството започват още сега. Фермерите трябва да отделят не малко средства от реализираната продукция в тази тежка година, за да могат да подсигурят мероприятията през следващата. Освен това земеделците се оплакват, че докато цените на плодовете не се променят, то разходите в производството им, най-вече цената на труда, скоростно растат.

„Много пъти сме обсъждали с колегите и от други асоциации проблема с работната ръка. Ние няма как да върнем хората, които заминават в чужбина да работят. Мислехме, че пандемията ще ги задържи тук, но и това не стана. На Запад успяха да осигурят такива условия, че да привлекат хората, ние също приложихме всички необходими мерки за безопасен труд, но истината е, че работниците искат едно – повече пари. Реално хората с компетенция и опит в земеделския труд заминаха, тук разполагаме предимно с такива без опит.“

Никой не се е родил научен и при желание, с практика и добро обучение, може да се осигури достатъчен брой квалифицирани работници в земеделието, още повече в година като тази, когато от отрасли като „Туризъм“ много хора останаха без работа. Оказва се обаче, че не малка част от тях предпочита да е безработна, констатира Гроздева и дава пример:

„При нас имаше двама души, дошли от туристическия бранш, потърсиха работа и работиха точно една седмица. Ние ги наехме въпреки това, че нямат опит и идват от друга сфера. Имахме пълна готовност да ги обучим, но те в крайна сметка предпочетоха да отидат на бюрото по труда.“

Браншовият представител отново повдигна въпроса за необходимостта от стимули, особено при младите хора, да се насочат към селското стопанство, както като оперативни работници, така и като експерти, агрономи. Нужни са специални образователни програми и за повишаване на старите или добиване на нови компетенции, защото ниската квалифицираност на работната ръка много пряко и сериозно влияе на овощарстовто, обръща внимание Гроздева.

Тя наблегна на факта, че трудно могат да се правят планове и инвестиции за развитие, когато една фундаментална част от производството – работната ръка, е с толкова много неизвестни. Ще я има ли, колко ще струва, компетентна ли е и какви щети ще нанесе?

„Ние не можем да компенсираме с технологии и машини. Да, ползва се техника за беритба, но пак има ръчен труд. Голяма част от българските насаждения са изграждани и сега се изграждат по старата технология с големите чашовидни корони, там няма машина за резитба, която би могла да замени човека. В нашия сектор без хора и без ръчен труд не може да се произвежда", заявява за финал Живка Гроздева.