Преди дни МЗХ публикува проект на Наредба 3 за прилагане на директните плащания. Една от предложените промени е междинните култури, с които се изпълнява изискването за ЕНП  да са налични на полето поне до 1 декември в годината на кандидатстване. 
 
Във връзка с исканата промяна изпълнителният директор на НАЗ Наталия Тодорова коментира пред Фермер.БГ: „Нормалните селскостопански практики изискват заораването да се извърши през есента – октомври – ноември месец. Единствено при форсмажорни обстоятелства, поради климатичен фактор, земеделските производители прибягват към оран през месец декември. Навременната есенна оран, в случая заораване, е задължителна предпоставка за доброто развитие на пролетните култури и получаването на добри добиви от тях. Една декемврийска оран ще компрометира напълно добивите при царевица и слънчоглед и никой земеделски производител не би се наел да направи такава селскостопанска практика. Освен това, заораването на междинните култури през есента има подчертан екологичен ефект, тъй като се предоставя достатъчно време на растителните остатъци да изгният на полето, обогатявайки почвата и подобрявайки нейната структура и влагозапасеност.“ 
[news]

По думите на Тодорова, в случай, че остане предложеният от МЗХ текст, земеделските производители масово ще се откажат от засяването на междинни култури, като допустима практика за зеленото изискване за екологично насочени площи, като така ще се намалят с още една възможностите за ЕНП и те фактически ще бъдат сведени само до една практика, която може да бъде осъществима – угарите.
 
„Част от производителите, които приложиха азотфиксиращи култури като ЕНП, сега се чудят какво да правят с тази бобова продукция, тъй като няма пазар и тя залежава по хранилищата. Синорите бяха добра практика, но те са много субективни за възприемане от техническия инспекторат по време на проверка. Оказва се, че те не винаги са допустими, въпреки че отговарят на изискванията, записани в наредбата. От друга страна и елементите на ландшафта в момента се заявяват много трудно, тъй като липсва специализиран слой за всички тези особености на ландшафта... Така че остава опцията – угари, които пък са една от най-ощетяващите практики, които може да се приложи, тъй като на земя, от която не се реазлизира никаква земеделска суровина, се правят разходи за рента, за поддръжка и т.н.“, посочи изпълнителният директор на НАЗ. 
 
От НАЗ ще предложат междинните култури да бъдат проверими като засети, налични или като растителни остатъци след заораването, в периода 1 октомври – 1 ноември в годината на кандидатстване. Това е справедливо предложение, което приляга на спецификата на българския модел на земеделие, коментира Наталия Тодорова.

София БЕЛЧЕВА

 
Очаквайте интервю с Наталия Тодорова по-късно във Фермер.БГ!