Отново браншовите организации са в неведение кои и как взима решение за съдбата на сезон 2022 и бъдещето на “Напоителни системи”. 

Кризата с торовете 

Ще има ли вода за следващия напоителен сезон никой не иска и не може да каже. Това коментира пред Агри.БГ председателят на БАМЯ Божидар Петков. 
Трудът на стотици производители може да е под въпрос още след 6 месеца”, каза той. 

Става въпрос, разбира се, за станалия прочут Национален план за възстановяване.

Както беше обявено в началото на септември, ще бъдат рехабилитирани 24 обекта за напояване. След срещата на 23 септември стана ясно, че 100 млн. лв. ще бъдат вложени в това чрез Фонда за насърчаване на екологичния и технологичен преход в част- Инвестиции в напояване. 

Има една голяма въпросителна и тя е кои са 24-те обекта, които ще бъдат рехабилитирани? 

Няма списък - нито е публикуван, нито браншът разполага с него. 

Още след предизвикалата множество реакции от всички сектори емоции среща на 23 септември, Божидар Петков каза пред Агри.БГ, че ще настоява за повторна среща. 
Към днешна дата такава не е насрочена, ни каза той. 

За сметка на това - днес - 6 октомври, от 15:00 ч. от министерството имат среща с представители на ЕК за обсъждане на проекта Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство. 

Може би там ще бъде показан списък? 

По информация на Агри.БГ единствено Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните е изпратила предложения за обекти за рехабилитация. 

“Устно бяхме информирани, че най-важната артерия за напояване на малини, плодове и зеленчуци в регион Попово, от язовир Ястребино до община Опака, не е е включен в списъка за рехабилитацията. Този канал е стратегически най-важният обект в Североизточна България за ягодплодни, плодове и зеленчуци, а обяснението от страна на министерството беше, бих казал - мъгливо. Въпреки че има ОВОС от 2021, че не застрашава защитените зони, ни беше казано, че се намирал в тях. 

Темата за напояването 

Именно поради течовете в този и други канали с десетилетия около тях се образуват "влажни зони", които еколозите превръщат в "защитени зони" и така тласкат българското земеделие в задънена улица. Без да си дават сметка, че тези зони са изкуствено създадени от многогодишното  безхаберие на МЗХГ и “Напоителни системи” АД”, каза Петков и добави: 

“Очакваме да ни бъде представен списъка с обектите за рехабилитация, за да знаем какво? как? и защо? да обсъждаме, а не да бъдем поставени пред свършен факт”.