Д-р Шукадарова, здравейте и поздравления за образователната и научна титла. Разкажете ни повече – къде избрахте да защитите докторантурата си и на каква тема?

Благодаря за поздравленията! На 27.09.2024 г. придобих образователна и научна степен „доктор“ в научна специалност „Икономика и управление (Селско стопанство)“. Докторската си дисертация на тема „УСТОЙЧИВОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕЛЕНА СДЕЛКА“ с научен ръководител проф. д-р Димо Атанасов защитих успешно в Аграрния университет – Пловдив, Факултет по Икономика, катедра „Икономика“.

Считам, че изборът на тема се оказа изключително сполучлив, тъй като повече от три години след започването на докторантския труд целта и предметът на изследването не само, че не са загубили своята актуалност, но с все по-голяма острота и интензитет се наместват в дневния ред на политиците, на фермерите и на обществото и гражданите като цяло, в качеството им на потребители на храни и селскостопански суровини.

Темата за новата Обща селскостопанска политика и начина на субсидиране на страните-членки тепърва ще бъде обект на разпалени дебати в Европейския съюз. Какви са мненията в Националната асоциация по темата?

Още на миналогодишния Национален Агро Семинар на НАЗ започнахме да обсъждаме темата за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., очаква се тази реформа да бъде съществена.

На предстоящия семинар на НАЗ отново поставяме темата за следващия програмен период на ОСП и възможните сценарии за промяна. Ние като асоциация, представляваща един от основополагащите сектори на българското селско стопанство, също следва да формираме позиция относно бъдещия модел на подпомагане в сектора и да си дадем отговори на въпросите: изчерпана ли е вече добавената стойност на директните плащания за допустими земеделски площи, особено и в контекста на евентуалното разширяване на ЕС и присъединяването на Украйна като държава членка, възможен ли е по-адекватен и ефективен формат на подпомагане за българското зърнопроизводство и кои са инструментите, които имат потенциала да подобрят конкурентоспособността на родните стопанства? 

Какво трябва да се промени в политиката на субсидиране на аграрния сектор, за да стане земеделието на България по-ефективно, стабилно и способно?

Това, което може да се твърди със сигурност е, че земеделските стопани от всеки един от браншовете в страната не чувстват стабилност и сигурност за поминъка си, което е сериозна пречка пред дългосрочното инвестиране, модернизиране и развитие на стопанствата.

Фермерите са уязвими спрямо редица рискове, като най-изразени и интензивни през последните две-три години са негативните процеси, породени от климатичните аномалии и сътресенията на пазарите.

Трябва да се отбележи, че неблагоприятното съчетание на обстоятелства, като все по-завишаващи се екологични изисквания спрямо земеделските стопани, на фона на все по-намаляваща подкрепа за селското стопанство в европейски мащаб, в комбинация със сътресенията на пазара и другите негативни последици от войната в Украйна, както и навлизането на украинска селскостопанска продукция на европейските пазари, докато агрохранителните системи все още се възстановяват от пандемията COVID-19 – доведоха през 2023 г. и 2024 г. до едни от най-масовите фермерски протести в редица европейски държави, включително и в България.

В този смисъл в политиката на субсидиране на агросектора определено следва да се засили подкрепата, насочена към инструментите за управление на риска, като се обхване защитата както на продукцията на земеделските стопани, така и на доходите им.

Нека се прехвърлим от европейското към националното ниво. Мислите ли, че има методи за подобряване на управлението и работата в аграрния сектор на ниво държава спрямо земеделските производители?

Основен проблем в отношенията между ресорните институции и земеделските производители е липсата на достатъчно прозрачност и ефективна комуникация. Най-пресният пример е от тази година, при който са санкционирани стотици земеделски стопани по т. нар. екосхеми, поради неясни за фермерите фактори, които са наложени от администрацията в хода на кампанията и за които липсва нормативна разпоредба.

Редица фермери до ден днешен нямат представа защо са санкционирани по екосхемите, какво точно не са спазили като изисквания, тъй като нямат комуникация с ДФЗ и МЗХ, нямат получени съобщения или уведомителни писма в Системата за електронни услуги (СЕУ) и не са потърсени за предоставяне на допълнителна разяснителна информация, която би могла да бъде ключова за подпомагането им по екологичните интервенции.

По този начин, земеделските стопани нямат никаква възможност да коригират част от практиките и действията си поне за следващата година, така че да не търпят нови санкции. Не знаят и дали няма да бъде въведена в движение от страна на ДФЗ някоя нова допълнителна автоматична проверка, която да обезсмисли средствата и усилията, вложени за изпълнение на изискванията по екосхемите, и да доведе до отказ за предоставяне на компенсаторните плащания

Кои закони са ключови за сектор „Зърнопроизводство” и очаквате да бъдат предложени и приети от новия парламент?

Наистина сме с големи очаквания относно работата на следващия парламент. Редица са проектозаконите и законите за изменение и допълнение, които биха повлияли положително и дългосрочно дейността в сектор „Зърнопроизводство“ в множество аспекти.

Най-напред трябва да отбележим очакваните от земеделските производители промени в Закона за арендата в земеделието основно в две направления: първо регламентиране сключването на дългосрочни договори за аренда с фиксирани срокове; и второ разработване на механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и изкупни цени.

Целта на подобни механизми е отношенията между собствениците на земя и земеделските производители да бъдат ясни за много години напред, така че стопаните да имат планируемост и възвръщаемост на инвестициите в земята, а интересите на собствениците да са справедливо защитени и дългосрочно гарантирани.

В различните страни като Франция, Германия, Нидерландия, Австрия, Италия, Полша, Унгария това се осъществява по различни начини – от законово фиксирани ренти или определени регулаторни механизми до държавни субсидии и програми за защита на земеделските производители.

По отношение на насърчаването на развитието на поливното земеделие в страната са необходими облекчения в процедурите по Закона за водите, Закона за устройство на територията и Закон за оценка на въздействието върху околната среда, когато се използват повърхностни и подземни води за земеделски цели, с оглед оптимизиране на условията за напояване на селскостопанските култури.

Разбира се приемането на Закон за браншовите организации и Закон за аграрната камара биха въдворили ред в йерархията и представителността на земеделските обединения в страната, и същевременно ще осигурят по-добри възможности за сътрудничество с европейската Копа-Коджека и други европейски браншови структури.

Изключително необходимо е и изготвянето на изцяло ново законодателство по отношение на кооперативите, което да включва правно и данъчно третиране, финансови стимули и данъчни облекчения. В България културата на коопериране и сдружаване на селскостопанските производители в силно подценена и пренебрегната, главно поради историческа обремененост и национален манталитет.

Въпреки всичко, през последните години, поради тежките икономически условия за извършване на селскостопанска дейност, все по-голяма част от българските земеделски стопани от различни браншове търсят начини и форми за сдружаване и обединяване с оглед постигане на икономически ефект и подобряване на конкурентоспособността

Очаквайте втората част от интервюто ни с изпълнителния директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите д-р Наталия Шукадарова.