На фона на новината, че предстои нова извънредна помощ за секторите в българското земеделие, се оказа, че един от тях иска да бъде отделен от общото подпомагане и дотиран целево.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2022 г.?

След последния Консултативен съвет по плодове и зеленчуци в Министерството на земеделието стана ясно, че 222 млн. лв. се готвят като допълнителна подкрепа заради кризата от войната в Украйна за родните растениевъди. Ставките още не са ясни, но логиката предполага, че подпомагането може би ще е пропорционално на предходната подкрепа – COVID помощта, и сумата по отделните групи следва да нарасне със същия процент, с който общата сума по мярката.

Към момента това е само хипотеза, а и следва да се има предвид, че в новата кризисна помощ са включени още култури – черупковите плодове и салатите. Потърсихме в списъка розите, които също бяха подкрепени по COVID. „Следва да сме в списъка като растениевъди, нямам информация за ставките, но и наши представители не са били поканени на този съвет”, заяви пред Агри.БГ Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

Той обаче подчерта, че за да се решат проблемите на розопроизводството у нас, са нужни по-мащабни промени, като това секторът да бъде изведен от общото подпомагане по ОСП.

„В момента разписваме това в нашия стратегически документ (бел.р. Стратегията за розата)– България трябва да изключи маслодайната роза от общата картина и тя да има специална подкрепа. В противен случай нашата конкуренция, която е от трети страни и не изпълнява изискванията на Европейския съюз, ще ни измести. Ако розата не получава специална подкрепа, ние в рамките на СЕПП няма как да оцелеем”, обясни Николов.

По думите му основен проблем за „Розопроизводство” е, че не може да докаже себестойност, защото няма разходооправдателни документи в най-голямото си перо – работната ръка, а над 60% от себестойността при розите е ръчният труд.

„По този начин дестилерията не може да ни плати това, което искаме, на следващо ниво тя не може да получи това, което трябва. В същото време нито един друг сектор не може да ангажира толкова хора, колкото ние. Решението е да се изкара сектора на светло. Да, може да се получи така, че да станем неконкурентни на световния пазар, но друг вариант няма, тогава ще е нужна целева дотация”, коментира браншовият представител.

Според Николов тази година беше по-добра за фермерите, за работниците на полето, но „се очаква да се види дали ще е толкова добра за преработвателите и търговците”, а всички по веригата са свързани.

„Нашата себестойност тази година на места надхвърля 8000 евро за килограм масло, в същото време себестойността в Турция, Азърбайджан, Иран вероятно е под 5000 евро. Въпросът е дали конкуренцията от трети страни сега ще се възползва от нашата висока себестойност да направят голям марж, или ще продават в нормалния си марж и нашето масло отново ще остане. 

Ние сме изключително експортно ориентиран сектор. При другите сектори основната им конкуренция идва от Европа, но там високите изисквания са същите, съответно и високите производствени разходи. Заради това Съюза са намерени инструменти за подпомагане на фермерите, така че до крайния потребител да стигне продукцията на достъпна цена. Нашият сектор обаче няма аналог в Европа”, каза още Христо Николов.

Скоро се очаква да има повече яснота по стратегическия документ за маслодайната роза, както и да излязат официалните резултати от тазгодишния розобер.