Земеделието има потенциала да намали емисиите на парникови газове и да фиксира въглерода чрез иновативни системи за отглеждане на култури и стимулиране на образуването на хумус.

Обследват пшеницата в житницата на България

За да постигнат това, германски учени тестват комбинация от култивационни системи и ги адаптират към климатичните условия. Разработените системи са призвани до доведат до положителни ефекти върху околната среда, климата и производството на храни, научаваме от сайта на Европейската комисия.

Капризите на времето, провокирани от климатичните промени, се отразяват върху годишните добиви. Селското стопанство на свой ред допринася за тях чрез генерирането на парникови газове. Именно поради това екип от учени започна да потърси решение на двете предизвикателства, като се фокусира върху потенциала на земеделието да фиксира въглерода. Той комбинира съществуващи системи за производство на храна и ги адаптира към климатичните условия в Хесен, Германия, за да постигне натрупване на хумус и стабилност на добива.

Проектът започна през 2019 г. и до този момент са проведени тестове в пет ферми върху 36 тестови парцела. Предстои да бъде проведен още един тест при контролирани условия. За целта ще бъдат използване сеитбооборот с пшеница, царевица и бобови зърна.

Проектът е създаден за практическа употреба, поради което освен в контролирани условия, изпитваме подхода и в биологични ферми, казва ученият Лукас Кол.

Основният елемент на новата земеделска система е да се отглеждат междинни култури с дълбоки корени, които се сеят след прибирането на реколтата от основните култури (пшеница, широк боб, царевица). Избягва се обработването на почвата.

Тези междинни култури се вкореняват през почвата, дори през дълбоки слоеве, и помагат да се защитят хранителните вещества в почвата от измиване. Те също така позволяват повишено отделяне на въглероден диоксид, което допринася за натрупването на хумус в почвата.

Междинната реколта остава на повърхността на почвата, за да я предпази от загуба на влага, високи температури и плевели и да осигури храна за насекоми и други живи организми в почвата.

Следващата основна култура се засява директно при междинната, която е била плитко култивирана (около 3 см). За да се подобри растежът на корените и да се намали уплътняването на почвата, към нея се добавя въглен, произведен от растителни култури.

Особената сила на този култивационен метод е системният подход, който е резултат от взаимодействието на механичните и биологичните процеси, които работят напълно само когато се комбинират, казва Кол.

За да се сравнят резултатите от производството на храна по конвенционалния начин и по новата система, ще бъдат направени тестове във ферми.

Ще разгледаме конкретно влиянието на различните мерки, прилагани върху околната среда, като определяме различните фракции на въглерод в почвата и емисиите на парникови газове, както и влиянието върху стабилността на добива на селскостопанските продукти - пшеница, боб, царевица, обяснява Тим Трейс, който работи по проекта.   

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Новата ОСП: Картографиране на културите от космоса

Стопанин: И в Северозападна България домат може да се сади рано

Белият равнец - новата страст в Добруджа