Сингапур се стреми да увеличи собственото производство на хранителни продукти, отглеждайки зеленчуци  в офис сгради и създавайки многоетажни ферми. По този начин островната нация се опитва да замести вноса, за да осигури храна за своите 5,6 млн. население, пише Reuters. 

Как глобалното затопляне унищожава оранжерийното производство

Страната произвежда около 10% от необходимата й храна. Доколкото климатичните промени и нарастването на населението заплашват доставките на хранителни продукти, Сингапур иска да увеличи дела на местните храни до 30% до 2030 г. Тази цел е в съответствие с плана, известен като „30-30“. 

На Сингапур разполага със само 724 кв. км земя. Само един процент от тази площ се използва за земеделие. Разходите за производство на хранителни продукти са по-високи, отколкото в останалата част от Югоизточна Азия. 

В тази връзка на фермерите е препоръчано да преминат към вертикално земеделие и „да растат нагоре с минимални разходи“. 

Всеки път, когато говоря за продоволствена сигурност в Сингапур, казвам на хората: не мислете за земята, мислете за небето, тъй като можем да растем само нагоре – казва Пол Тенг, професор по земеделие в Техническия университет Нанян, в интервю за Reuters. 

В Сингапур има над 30 вертикални ферми. За последните 3 години броят на т.нар. „небесни ферми“ се е удвоил. 
Sustenir Agriculture – едно от тези предприятия, представлява аквапонична ферма, в която се отглеждат нетипични за страната храни – зеле, чери домати и ягоди. Продукцията се реализира в местните супермаркети и чрез онлайн магазини. 

Миналата година Sustenir е привлякла 16 млн. долара от инвеститори. Парите ще бъдат използвани за разширяване на производството в Сингапур и откриване на ферма в Хонконг. 

Не всички са на мнението, че новите технологии са по-добри.

Фермерът Уилям Хо произвежда яйца по традиционния начин. Той смята, че правителството твърде много се е ангажирало с вертикалното земеделие.

Много от нас (градските фермери) претърпяхме неуспехи. Ето защо винаги питам правителството защо не инвестирате в нас, в работещите по стария начин? Ние сме по-практички, казва Хо. 

Според проф. Пол Тенг основната сложност на градското фермерство е в това, че високата цена на технологията прави отгледаната продукцията твърде скъпа за повечето хора. Техническият прогрес обаче не стои на едно място. Колкото повече иновации се внедряват, толкова повече намаляват разходите за производителите и по-достъпна става продукцията.