Земеделие и унищожени екосистеми - какво трябва да променим?

Намножаването на икономически значими вредители в земеделското производство до голяма степен се дължи на нарушеното функциониране на екосистемите. Ето защо е необходима промяна в мисленето и нагласите на фермерите в посока увеличаване на биоразнообразието и възстановяване на екосистемите в полето.

Темата дискутираха български земеделци заедно с агронома и специалист по покривни култури от САЩ Дейл Стриклър по време на посещението му в български стопанства. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Покривни култури - защо да сеем миксове

“Както при нематодите, така и при насекомите, има полезни и вредни видове за културните растения. Хищните насекоми (като паяци, богомолки), прилепите, птиците се хранят с вредни насекоми. С увеличаване на биоразнообразието в полето, се намножават и все повече полезни насекоми и птици, които ще контролират популацията от вредители”, посочи специалистът.
 

Дейл Стриклър даде пример от САЩ, при който при нападение от насекоми са унищожени цели пасища, оставяйки добитъка без храна. Фермерите започнали да третират с инсектицид по 4 пъти в годината, но положението се влошавало с всяка следваща година.

“Защо това се случва и ако не е решение на проблема защо продължавате да го правите?  Проблемът не е в това, че има дефицит на инсектициди. Пасищата, които са в район с индустриално птицевъдство, са разполагали с огромни количества птича тор, която е разпръсквана по тях. Това е добре до момента, в който не се прекали. Преторяването с азот е довело до появата на много плевели, защото те обичат азота”, разказва Стриклър.

В опит да овладеят проблема с плевелите, фермерите използват най-силния хербицид, който унищожава всичко живо с изключение само на един житен плевел.

“Житните не са много добър хабитат за повечето насекоми, но привличат достатъчно такива които се хранят с тях. Тяхната популация нараства сериозно, а третирането с инсектицид унищожава всичко живо – включително хищните насекоми и птици, които се хранят с вредителя”, казва Дейл Стриклър.

Дейл Стриклър: В този смисъл трябва да се замислим как да възстановим цялата екосистема. И отговорът е: Като привлечем богато разнообразие от полезни насекоми чрез разнообразни култури. 

Едната концепция за привличане на полезни насекоми (която успешно се прилага и в български стопанства - бел. автора), е създаването на т.нар. Insectary Strips. Те представляват около 2 метра широки ивици предимно с цъфтящи полски цветя, които привличат хищни насекоми. Освен че събират полен и нектар, насекомите се хранят и с вредители. Стриклър даде пример с производител на картофи, който е обградил цялото поле с ивица от цъфтящи култури и на всеки 200 метра вътре в полето също е засял цветя.
 

Друг вариант за справяне с вредните насекоми, е прилагането на т. нар. интеркропинг или засяване на покривни култури в междуредията на пролетниците. Миксът от покривни култури може да се засее, когато царевицата е достигнала височина около 15 см и има достатъчна преднина пред покривните култури - така те няма да “превземат” царевицата и да повлияят негативно на добива.

“Какво постигаме с това? Привличане на полезни насекоми, извличане на ползи за почвата от кореновите ексудати, разнообразяване на производството и борба с монокултурното земеделие. Накратко интеркропингът е начин за повишаване на разнообразието в полето".
 

Тази практика е много често срещана в Съединените щати и е особено подходяща за фермери, които отглеждат и животни. След жътвата на царевица, покривните култури все още са зелени и в полето се пускат да пасат стадата с животни. 

“Ако обичайно сухата биомаса след жътвата на царевица е около 100-200 кг/дка, то при интеркропинга можете да удвоите количеството фураж. Царевицата е с ниско съдържание на протеин, но покривните култури са много богати. Заедно, те постигат много добре балансирана храна за добитъка”, подчерта Дейл Стриклър. 
 

Сериозен проблем пред много нотилъри в България са нападенията на посевите от голи охлюви и темата беше повдигната по време на срещата с Дейл Стриклър.

“В САЩ нямахме проблеми с голите охлюви допреди около 20 години. Какво се промени тогава? Започнахме да използваме неоникотиноидни инсектициди за семената. Това предизвика сериозно намножаване на голи охлюви. Неоникотиноидите правят растенията - в случая царевица - токсични за насекомите. Голите охлюви обаче са мекотели, а не насекоми, и не се влияят от неоникотиноида. Когато се хранят с царевица, те поглъщат инсектицид, но не умират. Инсектицидът обаче остава в организма им и те стават токсични за насекомите, които се хранят с тях”, обясни агрономът. 

Двете основни насекоми, които се хранят с голи охлюви, са светулките и бръмбарите-бегачи.

“Когато бях дете, имахме милиони светулки, а сега е изключително рядко да се видят, освен в райони, в които не се отглеждат царевица и соя. Така че ако искаме да контролираме голите охлюви по биологичен път, единственият начин е да възстановим популациите на светулки и бръмбари бегачи, които са техните естествени врагове. Трябва да осигурим храна и подходящ хабитат за бръмбарите, които, освен с голите охлюви, се хранят също с много насекоми, гъсеници”, посочи Дейл Стриклър.