Земеделец: Всеки ден без дъжд влошава ситуацията на полето

Напукана почва с огромни цепнатини, започнало съхнене на пролетните култури, сбръчкване на растенията, горещини и липса на влага - това е картината на полето в момента в Добруджа.

За поредна година природата напомня, че вече е обичайно да носи през летните месеци жега и горещ вятър, но не и дъжд. 
От началото на септември 2024 г. до юли 2025 г. в Добричка област са паднали малко над 300 литра на кв.м валежи по данни на земеделските стопани от региона.

В същото време климатичната норма за този период от септември 2024 г. до юни 2025 г. за региона е приблизително 450–500 л/кв.м. На практика това означава, че падналите дъждове и снегове са с около 30–40% по-малко. Очакванията на стопаните за валежи през юни не се случиха, а този месец е последният с по-сериозни превалявания преди лятото и горещините. По данни на синоптиците сумарните дъждове през май са били 40-45 литра. 

Рязкото затопляне и екстремно високите температури в момента усложняват обстановката. Сухото време оказва влияние най-вече върху пролетните култури. Царевицата е изключително чувствителна към засушаване, слънчогледът по-малко, но и тази култура в момента е застрашена от сушата и горещините. 

„Всеки ден без дъжд влошава положението. Ако до 10-15 дни не завали, категорично имаме поредната лоша година“, коментира Коста Костов, изпълнителен директор на Асоциацията на българските зърнопроизводители – град Генерал Тошево.

Картината, която земеделецът описва, е на започнало съхнене на пролетните култури, като на полето вече е видимо усукването на листата при царевицата. Земеделският стопанин е категоричен, че вече няколко поредни години климатичните промени и продължителното засушаване в Добруджа са основният лимитиращ фактор в производството.

За фермерите е повече от ясно, че без поливане и съоръжения за напояване няма бъдеще. Плодородният чернозем е застрашен без вода.

За съжаление е много трудно да се каже колко площи се напояват в региона. По неофициални данни са около 100 000 дка, което на фона на 3 милиона 600 хиляди дка обработваема земя е почти нищо. Често земеделските стопани стартират проекти, заявяват площи за напояване, инвестират, но бюрократичните спънки ги отказват. 

Добруджа е един от най-плодородните, но и най-засушливи райони у нас по простата причина, че подземните води са на голяма дълбочина и изискват сериозен ресурс, за да се използват.

В Добричка област има 41 язовира, като повечето са с нисък обем или пресушени. Само на язовир „Ляхово“ край село Оброчище има изградена система за напояване. Най-големият воден басейн на територията на област Добрич е „Одринци“ с обем от 24 млн. куб.м.

Факт е, че за да се създадат съоръжения за поливане, е необходимо прокопаване на дълбоки сондажи и много средства, а целият процес е продължителен и тежък. Факт е, че за целта е необходима държавна подкрепа, воля и цялостна стратегия.

Въпреки гръмките думи за възстановяване на поливните системи у нас или създаване на нова инфраструктура, въпреки отворената мярка по ПРСР, поливното земеделие в Добруджа все още е мираж.