„При всяко положение сме застрашени от загуби и/или санкции”, заявява пред Агри.БГ земеделецът с планински ливади в Софийско Красимир Стойков.

Пламен Янчев: Като фермер искам да постигна повече устойчивост и сигурност

Коментарът му е по повод изискванията за обработката на тези площи, забраната за косене и на практика реалната ситуация на цайтнот, в която стопаните регулярно изпадат. По правило той трябва да докаже минимум една обработка на пасищата си, твърди, че във високопланинските части повече и не може –  една обработка за ливади и максимум две – за люцерна.

„В момента сеното прегаря, а аз съм длъжен да докажа обработка. То е толкова изгоряло и изтъняло, че е под 20 см. Какво трябва да направя след като се вдигне забраната за косене? От един такъв прегорял блок от 20 дка излязоха 3 рулонни бали. Тревата е обедняла, става на клечки и на прах. Пада количеството и качеството. 

Като изтече забраната, пускат сателитите и гледат дали има промяна в инфрачервената индикация на парцела, дали е обработен. За да не бъдеш глобен, отиваш и косиш една полегнала, изсъхнала трева, в която има много по-големи рискове от пожар, независимо че е извън срока на забраната. Можеш и да не я косиш, защото и добивът ще е никакъв, но тогава пак ще бъдеш глобен, защото нямаш обработка”, обяснява Красимир.

Той подчертава, че няма вариант за пропаднала площ за изсъхнала ливадата. Това не се води неблагоприятно явление и форсмажор, съответно няма компенсация за загубите.

„Нека се направи система за уведомяване при казуси от страна на фермера. Ето, в момента на 15 см тревослой не е рентабилно да се изгори това количество нафта, при положение че няма да се добие нищо, а рискът от пожар е много сериозен. При това положение, ако не се коси, да няма санкции, защото хората от санкции се плашат много повече и рискуват”, предлага Стойков.

В тази хипотеза обаче има друг проблем. Ако сценарият със забраната се повтаря ежегодно, което е най-вероятно, то има риск от схеми и измами - да се заявяват площи само на документи, за да се взимат субсидии.

„И все пак може да се контролира процесът. Ако някой новорегистриран ЗП е избухнал с 200 дка, върху които няма обработка, нега след две години да върне парите. Но дългогодишни земеделци, фамилни стопанства с поколения история, хора, които имат чисто досие, така да се каже, ясно е, че не са мошеници, а просто са изпаднали в неблагоприятна ситуация. Всеки един парцел в ДФЗ може да бъде проверен, те са с история.

Във Франция примерно, ако отворите google, ще видите, че масово един блок е косен донякъде и после не е. Фермерът е косил това, което дава добив, другото е оставил, за да може да си пусне семенцето, да се разсее.

Ние обработваме примерно 70% от площта преди забраната и след нея трябва да окосим едни 30%, които са ни нерентабилни. Това може да се проследи и да няма нужда да бъдеш санкциониран, ако излезе, че си си работил стопанството. Ако не си пипнал нищо, ясно, но в останалите случаи трябва да има гъвкави решения”, смята Стойков.

По думите му, за да не се стига до обезсмисляне на косенето, е нужно също по-голяма обезпеченост и модернизация на стопанствата. 

„Ако ползваш един трактор - косиш, прибираш се, сменяш косачка със слънце, отиваш пак… Ако нямаш балировачка, ползваш външна услуга, чакаш да дойде… Това забавя процеса много. Ако имаш повече техника, процесът може да се оптимизира в по-кратки срокове и да се спестят загуби”, категоричен е Красимир Стойков.