Зелените директни плащания са нов момент в Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. и в България ще се прилагат от 2015 г. Правилата за зелените дейности, които трябва да прилагат българските земеделски производители, трябва да бъдат определени до август 2014 г.

 

„Все още, обаче, няма политически решения от страна на българското правителство по отношение на правилата за зелени дейности и в частност за регламентите, които се отнасят до постоянно затревените площи, а това е голям проблем за фермерите. Въпреки новите европейски правила, старите въпроси на земеделците стоят без отговор“, заяви Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, в рамките на проведена дискусия на Клуб Investor.bg на тема „Печеливши агростратегии при новата Обща селскостопанска политика“.

 

Дейностите, които ще се подпомагат с директни субсидии, са три вида: диверсификация (разнообразяване на културите), поддръжка на постоянно затревените площи (постоянни пасища) и задължителни 5% екологично насочени площи от обработваемата земя в стопанството. Според изчисления на ЕК разходите за диверсификация ще бъдат около 5,5 евро на хектар, а за екологично насочените площи – 6 евро на хектар. Новите изисквания налагат на стопанствата с площ над 30 дка да гледат поне три култури, като една от тях задължително трябва да заема 75%. В дискусията участваха представители на браншови организации от аграрния сектор. Те се обединиха около мнението, че приемането на регионален подход при определянето на пасищата и респективно дейностите, които трябва да бъдат прилагани по регламента за зелени плащания, е най-добър за България.

 

Боянова сподели притеснението си, че Министерството на земеделието и храните (МЗХ) много се бави с решението за екологично насочените площи и добави, че в администрираната от агроминистерството система ИСАК тепърва трябва да се въведе такъв слой. Участниците в дискусията изразиха опасения относно неясноти, свързани със зелените директни плащания като особеностите на ландшафта и кои площи ще се приемат за екологично насочени.

 

„ЕК дава подробни алтернативи на екологично насочените площи, но ние трябва да изберем най-доброто за българските земеделски производители. Не е въпросът само да усвоим няколко милиарда евро през периода 2014-2020 г. Крайната цел трябва да е осигуряването на храна, опазването на околната среда и съживяването на селските райони“, заяви Светлана Боянова.

 

По думите на Ивайло Тодоров, изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), към момента няма направени анализи или поне няма информация дали са правени такива, в каква посока се работи по тази тема. Според Тодоров е въпрос на добра организация, за да бъдат усвоени предвидените 30% зелени плащания. Тодоров добави, че вкарването на екологичен слой в ИСАК не е невъзможно и трябва да се измислят схеми, които да могат да бъдат контролирани. Има обаче хора, които са креативни и мислят бързо как да излъжат системата, предупреди той.

 

Дамян Вътев, управител на „Биологика“, посочи, че България има географско разнообразие, което може да ни позволи да оползотворим възможностите, предоставени от Европа. Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), беше категоричен, че ако детайлите около прилагането на зелените плащания бъдат уточнение през септември, ще е твърде късно за стопаните.

 

„Фундаментът на европейската селскостопанска политика е устойчивото ползване. При сегашната рамка, която регламентира поземлените отношения, нищо добро не ни чака в следващите 3-4 години, в България всичко се базира на спекулации“, прогнозира Петков.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!