Освен основните проблеми тази година – суша и коронавирус, за зеленчукопроизводството, а и не само, все по-актуален стана въпросът с липсата на работна ръка. Кой бяха основните теми в бранша тази година, какво удовлетвори производителите и за какво те още са жадни, разговаряме с председателят на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова.

НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ ОТ МЕСЕЦА

Първият въпрос, който изникна с началото на пандемията от COVID-19 и наложените мерки, за полското проиводство, особено за ранните беритби, беше "Ще има ли работници, ще може ли да се извършат мероприятията?". 

Работна ръка

Очакванията бяха, че ограниченията в придвижването ще задържат на родна земя работещите в земеделието на Запад, но те не се сбъднаха особено. Великобритания и Германия, както и други държави отпуснаха специални коридори за берачи, за да могат да обезпечат своето производство. У нас властите също взеха мерки. През месеците на извънредното положение се прилагаха два вида удължени еднодневни договори в селското стопанство. Те гарантира на безработните, започнали такава работа, че няма да бъдат лишени от месечно социално подпомагане, което са получавали до този момент. Въпреки това обаче фермерите споделяха, че липсата на работна ръка е налице.

Според Анализ на влиянието на пандемията от COVID-19 върху аграрния сектор в България, изготвен от земеделското министерство, среднопретегленият размер на допълнителните разходи заради коронавируса на един зает при производството на полски зеленчуци е 490 лв. 

Мариана Милтенова: „Наистина недостигът на работна ръка се отрази много остро в пандемията при нас. Зеленчукопроизводителите определено ще намаляват площите с пипер. Колеги, които през годините засаждаха по 5000 дка с културата, постепенно ги намалиха на 500, 300, 150 дка и догодина са с намерение да ги намалят още."

Това се отнася за преобладаващата част от зеленчуците, защото изключително много се вдигна цената на труда, а цената, на която се продават зеленчуците, особено пипера, е една и съща от 10 години, акцентира браншовият представител.

Хората са прави, че искат да получават по-високо заплащане, но няма необходимият приход за това. Заради мерките, въведени в ситуацията на коронакризата търговците са имали повече интерес към родните зеленчуци, но предлаганата цена е била ниска Производителите са си реализирали продукцията, но на незадоволителни цени, коментира Милтенова. 

Пазари

Проблемът с пазарите също не е тазгодишен за родното зеленчукопроизводство, но затворените хотели и заведения по време на активния сезон сериозно затрудниха пласирането на стоката.

В същото време производителите се оплакваха, че некоректно търговци продължават да внасят тонове некачествена продукция от трети страни и да я представят за българска. „Те не са производители и нямат собствена продукция. Само се ползват с преференциите на такива. Те са си просто вносители“, казваха родните фермери и приветстваха с одобрение наредба на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), според която всеки вносител трябва да заплаща такса от 420 лв. за изследването на партида плодове и зеленчуци от вън.

„Проверките по границите на вноса и задължителните изследвания беше стъпка в правилната посока, тя обаче не трябва да бъде кампанийна, коментира Милтенова.

Някои производители привестрваха и искането към търговските вериги за повече българска продукция. "Мои колеги успяха да реализират продукция във веригите, дори се твърди, че в някои от тях изобщо не е имало вносна продукция от домат например", изрази позиция пред Агри.БГ председателят на сдружение „Югозапад 2013“ Георги Кафтанов.

Анализ на Агроминистерството към октомври тази година показа, че съотношението между продажбите на български домати и домати от внос през месец юли тази година показва лек превес на българските - 53% към 47%. При продажбите на краставици значителен дял има българското производство - 83%, а вносните са съответно 17%.

Но проблеми имаше не само с пазара на зеленчиците, а и с производството им.

Жажда 

Сушата измъчи полското производство тази година. Земята бе жадна за дъжд, а фермерите за разрешаване на отколешните проблеми с напояването. „На среща с премиера Борисов заявих, че трябва да се намери начин да се облекчи поне административната тежест за регистриране на собствени водоизточници. Промяната в нормативната база още не е финализирана“, уточни Милтенова и добави:

"Земеделските производители, които се нуждаят най-много от вода са в сектор „Плодове и зеленчуци“. Без напояване не те не могат да се произвеждат особено в условията на климатични изменения. В първия прием по мярка 4.1 нашият сектор нямахме право да кандидатстваме за напояване, защото чакахме Световната банка да направи анализ. На следващия прием сложиха такива ранкинги и условия, че нашите проекти отново не бяха одобрени и от чувствителен сектор отидохме на опашката. На една ферма одобряват силози за зърно, а в същото време резервоари за вода, които са с почти същата структура на изграждане, не се приемат."

Заради екстремните метеорологични условия тази година редица неща в производството на открито се объркаха. Тези природни грешки обаче на места бяха преписани на стопаните по време на теренните проверки.

Проверки

Реалните производители на зеленчуци и плодове не са сред големите нарушители, заяви пред Агри.БГ Мариана Милтенова в отговор на оповестените от Васил Грудев данни за близо 20% нарушения при проверките на място в полското производство, идващи предимно от сектора на зеленчуците. Браншовият представител даде пример с един от най-големите производители на зеленчуци у нас, който бил отчетен като нарушител заради междуредията си и пътеките за техниката.  

Нужна е гъвкавост при инспектирането на земеделците, а не само формално отчитане.  За съжаление, има представители от ДФЗ и контролни органи, които продължават гледат на земеделския производител като на един престъпник, който трябва да бъде наказан“  заяви Милтенова и допълни:

"Както със ситуацията в биопроизводството, когато се смени изискването очертаването да бъде според паравни основания. Редица биопроизводители, които не носят никаква отговорност за това, градините им са там, продукцията е там, се оказаха с неизпълнен и прекратен биоангажимент, съответно без подпомагане. Не получават нито компенсаторни плащания, влизат в черния списък, по мярка 4.1 се водят с неизпълнен биоангажимент. В момента тези производители не могат да получат нито подпомагане, защото дължат пари, нито пари акциз на горивата, за зимни пръскания и т.н."

Инвестиции и още нещо

Зеленчукопроизводството тази година беше подпомогнато от няколкото кризисни мерки – de minimis и COVID-19, но една по-специфична помощ, тази за инвестиции в „Растениевъдство“, се открои като стъпка за развитие на сектора. Реално държавната субсидия беше по-предпочитана от тази по ПРСР.  Със средства стопаните можеха да се сдобият с машини за сортиране, пакетиране и охлаждане, съхранение, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки при производството на собствена първична продукция. Отново заради пандемията, изпълнението на някои от проектите се забави.

„Мярката е много полезна, но има редица затруднения, банките работят тромаво в тази ситуация, а фермерите са притеснени, защото сроковете им изтичат", обяви пред Агри.БГ Мариана Милтенова. Малко след това от Държавен фонд „Земеделие“ съобщиха, че удължават сроковете на изпълнение на инвестиционните проекти по схемата за държавна помощ за инвестиции в „Растениевъдство“ от прием 2019 и 2020 г. 

Така зеленчукопроизводителите влизат във 2021 година с капка надежда, която няма да утоли жаждата, но капка по какпка...