Тази година пролетта е по-хладна, което ще забави малко беритбите, но като цяло нещата в нашето стопанство вървят добре. Проблемите идват основно от липсата на работна ръка. Засиленият внос също продължава, а родните изкупни цени са ниски. Така описва очакванията си за годината стопанинът на модерно зеленчуково стопанство в Русенско Даниел Петров.

Милтенова: Не ни устройва отварянето на подмярка 4.1

Във фермата на младия земеделец се отглеждат моркови, зеле и лук. Културите вече са засети, като при морковите сеитбата е на етапи и продължава в момента. Очаква се първата тазгодишна беритба на хрупкавия зеленчук да започне след около месец. Но Даниел има и модерни хладилни складове за съхранение, в които още има моркови с перфектно качество.

Правилното съхранение на продукцията в камери изисква едни допълнителни разходи, които никак не са малко. Това също вдига цената, но ние държим преди всичко на високото качество. Смея да кажа, че от много по-малко площ добивам в пъти повече, отколкото грандомански настроените производители с повече декари. Това според мен е и смисълът на земеделието - да е оптимално, цивилизовано и висококачествено, заявява Петров.

Затова фермерът подбира на кого и къде да пласира стоката си. Не че му е лесно да си позволи този лукс, но не е съгласен да снижи нивото на производство, за да се пласира по-бързо по борсите. Работи с няколко търговски вериги, които оценяват качеството на зеленчуците му, но това не променя факта, че пазарните цени са подбити от некачествен внос.

Изкупните цени тази година при морковите са по-ниски от миналогодишните, смята Даниел и коментира:

"Основната причина за това е некоректно внесеният турски морков и неправилно планираните площи с родна стока ,която се продава на занижени цени поради лошо качество. А голяма част от търговците и веригите основно ги интересува цената. Не всички, разбира се. Ние по принцип продаваме на добра цена - 70 ст./кг без ДДС, или 86 ст./кг, а цените на турския внос са около 60 ст./кг като фактурата е на 30% от цената. Как при това положение си конкурентен?

Петров коментира и оплакванията на други родни зеленчукопроизводители за нелегален и смазващ внос от Турция, Гърция и Македония. По негови наблюдения твърденията на колегите му са истина."Проблемът не е, че в Македония произвеждат и внасят у нас. Нормално е в известна степен и цените да са им по-ниски - там и заплатите са по-ниски, и разходите. Проблемът е, че голяма част от вноса влиза нелегално или с много въпросителни. Ако всичко беше изрядно, нито количествата внос щяха да са толкова големи, нито цената чак толкова по-ниска", смята зеленчукопроизводителят и обяснява:

"Българите си търсят родната стока, защото е по-вкусна. Проблемът е, че контролът при крайния потребител е толкова нисък, че много често турската стока се продава за българска. Аз ги различавам, защото познавам вида на турските опаковки, но обикновеният потребител не може. А проблемът може да бъде решен. Ако има воля от страна на институциите да следят строго при крайния потребител.

Ако там има контрол, търговците на дребно сами ще си искат документи от търговците на едро и така по веригата до вноса. По този начин смятам и че търговците на дребно ще търсят повече българската стока, защото разликата в цената ще е по-малка, а клиентите ще си искат българското. В същото време в държавата ще влизат повече данъци. На практика всички ще спечелят, не само некоректните търговци, както е в момента".

В разговора ни с Даниел накрая опираме до другата болезнена тема -  работниците. Освен, че те масово вече искат по-високи надници, които стопаните не могат да си позволят, по думите на Петров все повече сезонни работници изобщо не искат да се хващат на работа тук.

Страшно много хора се върнаха от чужбина, което за нас звучеше обнадеждаващо, но се оказа, че те сега седят тук и си почиват, защото си взимат добри помощи от там, където са работили. Работна ръка отново няма, констатира фермерът.