Николай Николов е един от най-едрите зеленчукопроизводители от Лясковец. Той е на 31 г., но със земеделие се занимава от 18-годишен. Наемател е на стъклена оранжерия от 3 дка, която се намира по пътя между Горна и Долна Оряховица. Около нея на площ от 15 дка отглежда още зеленчуци, а ще прави и бостан.

Младият мъж наема оранжерията преди четири години. За решението е силно повлиян от посещението си в Норвегия. През 2002 г. е бил там на работа за четири месеца. Правейки сравнение с видяното в чужбина и положението у нас, е категоричен, че сме изостанали със светлинни години.

За своята инвестиция край Горна Оряховица зеленчукопроизводителят е теглил кредити. За няколко години е вкарал най-малко 30 хил. лв., а отделно всяка година има разходи за семена и препарати, които възлизат на още няколко десетки хиляди лева. Има японски трактор Kubota, нова дъждовална напоителна система, която е скъпо удоволствие, добри високонапорни помпи и т.н.

Производителят е сериозно притеснен от няколко проблема, които спъват производството му. Първият касае семената, за които на пазара не се осъществява никакъв контрол. Предлагат се много ментета и самият той е патил. Той смята, че положението може да се промени, стига институциите също да имат волята. Предлага да се направи тестово поле, където да се изпробват сортовите семена и да се забраняват някои от тях, ако се наложи. Тъй като държавата едва ли мисли толкова надълбоко и за да не търпи повече загуби, земеделецът се е принудил сам да отдели кътче в оранжерията, където изпробва новите сортове.

„Другият проблем е, че младите агрономи не са така добре подготвени и са превърнати в търговци”, смята лясковчанинът. Той е патил от такива „специалисти” с диплома, но без познания. Дори се стигнало до комичната ситуация агроном да оприличи разсад от тиквички на краставици. За негово съжаление голяма част от новите агрономи, вместо да са от полза на земеделците с истински съвети, са по-скоро представители на чужди фирми за семена и препарати.

От оранжерията на Николай Николов през следващите седмици и месеци ще излязат тонове зеленчуци. Само от декар очаква около 15 т краставици, а толкова и от доматите. Доскоро е имал разсад от 250 хил. бройки ранно зеле. Сега спира с разсадите, които е направил по поръчка на други едри производители, и насочва сили към реализирането на готовата продукция.

Когато става дума за пазара и кризата, фермерът е категоричен, че проблемът е сериозен. Има много голяма междуфирмена задлъжнялост. „Много страшно стана, защото ние сме последният буфер. Ако един магазин завлече склада, той ще завлече нас”, опасява се Николай.

Друг съществен проблем на гилдията от региона е, че във Велико Търново така и не се направи селскостопанска борса. Сега земеделските производители са принудени да се молят на търговците в складовете. „В областта има достатъчно хора с тонове продукция, които биха били много доволни, ако се направи борса. Всеки голям град има, само тук защо няма?”, пита фермерът.

Вносът е другият негатив, който влачи куп последици за местното производство. Лошото е, че чуждата евтиния е и много некачествена, а и не липсват случаи, в които прекупвачите крият произхода на стоките с цел да заблудят клиента, че са български.

източник: в-к Борба