В последните години България се изправя пред нови предизвикателства, които сериозно застрашават земеделското производство. Топлото време, продължителните периоди на суша и все по-ниските добиви от основни земеделски култури ни карат да се замислим за бъдещето на селското ни стопанство.

Климатичните промени – новото нормално

Летата стават все по-горещи, а валежите – все по-оскъдни. Тези климатични промени не просто усложняват живота на фермерите, но и поставят под въпрос устойчивостта на българското земеделие.

Високите температури и продължителната суша водят до намалена влага в почвата, което е основен фактор за развитието на растенията. Липсата на достатъчно вода затруднява растежа на културите и води до по-ниски добиви, което се отразява пряко на доходите на земеделците. А оттам и на общия приход в сектора. 

Безводието – невидимият враг

Липсата на вода е едно от най-сериозните последствия от глобалното затопляне. В много райони на страната нивото на подземните води спада драстично, а водоизточниците пресъхват.

Фермерите са принудени да търсят нови начини за напояване, но често това се оказва прекалено скъпо или технологично и административно невъзможно. В същото време, заради недостига на вода, качеството на добивите също се влошава.

Илия Проданов показа тазгодишната реколта от слънчоглед в нивите си край Бургас. 

Ниските добиви – тревожна тенденция

Ниските добиви са пряко следствие от топлото време и безводието. Тази година слънчогледът по полетата беше в трагичен вид. Това показаха е много земеделци със снимки и клипове в социалните е мрежи. През последните години добивите от зърнени култури, плодове и зеленчуци намаляват, което води до по-високи цени на пазара и по-малко износ. Всичко това не само засяга местната икономика, но и поставя България в по-слаба позиция на пазара.

Какво можем да направим?

Въпреки че климатичните условия не могат да бъдат променени, съществуват мерки, които земеделците могат да предприемат, за да минимизират загубите. Инвестициите в модерни напоителни системи, използването на устойчиви на суша сортове и прилагането на иновативни земеделски практики са само част от решенията. В същото време, държавната подкрепа и европейските субсидии могат да изиграят важна роля в преодоляването на тези предизвикателства.

Шегувам се! Това е България. Ние махаме напоителните системи, за да ги продадем, после 20 години чакаме европейско финансиране, за да ги възстановим. А и държавната администрация дава веднъж на високосна година разрешително за напояване от Басейновите дирекции.

Но напук на липсата на вода, екстремните жеги и бавната (а някои казват и корумпирана) държавна администрация – земеделие в България все още има.

Не ни ли прави всичко това страната на неограничените възможности?