Лимец, овес, ръж, спелта – това са част от културите, на които земеделският производител Тодор Моралийски залага през тази стопанска година в полетата си край добруджанското село Гурково.

Българската земя е родина на най-древната земеделска цивилизация в Европа

От добитото зърно, отгледано без химия, фермерът мели различни видове брашна, които се оказват особено търсени за здравословните режими на хранене.

„Древните хора са знаели с какво да се изхранват. Тези семена са се отглеждали още преди хилядолетия и в годините са доказани техните полезни свойства”, обясни Тодор Моралийски. Той допълни, че е изпробвал лечебните им свойства и затова те отдавна присъстват на трапезата му.

Чистата храна дава имунитет, толкова нужен в днешната криза. Пълнозърнестите брашна запазват в себе си всички полезни и ценни съставки – магнезий, калий, фосфор, селен, желязо, витамини от B групата.

Тодор Моралийски е един от първите, които започват да отглеждат лимец у нас. Преди 16-17 години той сее нива с древното жито край Гурково. До ден днешен не е спирал да отглежда лимец, макар че размерът на площите се променя. Те ту нарастват до 100 дка, ту намаляват до 15 дка.

Фермерът е особено горд с добивите си от 2019 г., които определя като много добри.

„Лимецът няма продуктивните възможности на днешните сортове пшеница. Средно добивите достигат най-често до 250-260 кг/дка. Полезните качества на лимеца са безспорни, сред тях е минималното количество глутен, високото съдържание на витамини, минерални вещества, антиоксиданти”, обобщава фермерът.  

Реколта 2019 се отличава и с още нещо. Това е високото качество на добитото зърно.

Тодор Моралийски: „Видях положителния резултат от сеитбооборота нагледно. Дали защото предшественикът беше фасул, но лимецът и брашното от него излязоха с невероятно качество, с много по-добри показатели”. 

Зърното се приема добре както от потребителите, така и от фурните за производство на хляб. Особено голямо е търсенето по време на т. нар. житен режим, който се спазва от много добруджанци.

През годините интересът към различните видове зърно и брашна расте и затова фермерът търси варианти да разнообрази производството и да увеличи асортимента, като включи овесено брашно, лимецови и овесени ядки. 

Инсталира каменна мелница, започва да пакетира в цех брашно от лимец, спелта, ръж, пшеница. Всички брашна излизат със сертификат за качество. 

Моралийски разказва, че себестойността на зърното от овес, ръж, лимец, спелта е висока. В същото време отглежда културите без пръскане с пестициди срещу болести, неприятели или заплевеляване и не влага торове. 

„Лимецът е най-простият генотип пшеница и като всичко първично, притежава много ценни качества. Дори и да тръгнат плевели в посева, растенията сами ги заглушават и не позволяват да се развият”, допълва стопанинът.

Дивата пшеница не страда от болести и няма нужда от трикратно пръскане с фунгициди, тъй като не се напада от главня, мана или ръжда – все проблемни заболявания, които през последните години са по полетата у нас.