Пример, че земеделието е устойчива алтернатива в кризи, са разкази, събрани в репортаж на БНР, от айтоското село Карагеоргиево, където една трета от жителите са гурбетчии. Но някой остават.

Животновъд за пример: Смесеното стопанство носи печалба

Завърнал се от работа в Германия и Нидерландия е и земеделският производител Мюмюн Тахиров. Обратно на очакваното от повечето млади хора, той смята, че в чужбина трудно се изкарват пари, а и липсата е голяма. Сега се занимава със зеленчукопроизводство, отглежда и орехи, като в това намира повече стабилност, отколкото в заминаването на Запад.

"Доволен съм, само с това се издържам, трудно е като няма стартова помощ, но успяхме. Постепенно развивам земеделието, започнах с 2 дка, после станаха 10, 30 и така сега са около 50. Нямам работници, справям се сам, но с помощта на европейските програми успях да си купя трактор", споделя фермерът.

Мюмюн не се притеснява от сегашната криза заради коронавируса, тревожат го само действията на хората и неспазването на мерките.

„Не всеки може да се занимава със земеделие. Строителният бранш примерно доста пострада, спряха им обектите и хората заминаха в чужбина. Средната заплата в селото е 700 лв., няма как да се издържа“, разказва още земеделецът.

Друга история на завърнал се е тази на Хъйрие Рамадъ. Тя наскоро се е прибрала от  Великобритания. Четири години е работила във ферма за зеленчуци в Кентърбъри, която по думите ѝ била пълна с български работници.

Трудно е, камъкът тежи на мястото си, категорична е Хъйрие.

По думите на кмета Метин Латифов гурбетчиите все пак влагат изкараното в закупуване на земи и имоти у нас, защото са с мисълта, че ще се върнат някой ден. В добре поддържаното село хората твърдят, че милеят за родното и че безработицата е по-скоро мит. Заявяват, че селото изглежда добре, защото жителите му инвестират парите си в него.