Малък зеленчукопроизводител с дългогодишен опит в чужбина, завърнал се, за да развива земеделие у нас, се сблъсква с проблемите на аграрната ни политика и „ефективността” на така разписаните програми. Накратко това е историята на оранжерийния производител от старозагорското село Землен Желязко Алексиев. Пред Агри.БГ той споделя защо се чувства приклещен и въпреки желанието си не може да расте в сектора.

Да си фермер в България е като да играеш шах с вързани очи

Дълги години Желязко, както и много други наши сънародници, търси късмета си в друга държава. В неговия случай това е Гърция. 15 години от престоя си там той посвещава на работа в хидропонни оранжерии, като добива безценен опит, но и желанието да се завърне в родината си и да изгради собствено зеленчуково стопанство и бизнес. 

Днес освен че помага на свои колеги с хидропонни оранжери и е ценен в общността, Алексиев прави първи стъпки към изграждането на собствено устойчиво зеленчуково стопанство. Възможностите му позволяват да започне с полиетиленови оранжерии от тунелен тип, като за целта преди година кандидатства и е одобрен по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014-2020 г. Дотук добре но…

„Получих първия транш от финансирането и изградих оранжерии с домати и краставици с много добро качество, което се търси на пазара. Нямам проблем с реализацията. Една стока хубава ли е, винаги количеството е недостатъчно, но се оказа, че съм „стимулиран” да си остана малък. 

Имам капацитета и желанието да разширя производството си, но договорът ми с Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) не позволява да обработвам повече от заявената в бизнес плана ми площ, която е 2 декара. В следващите 5 години съм задължен да спазвам това условие, което реално ме притиска. Освен това нямам и няма и да имам възможност през този период да получавам средства по обвързаната с производство подкрепа, защото съм с под 5 дка”, обяснява Желязко Алексиев.

В същото време икономическата ситуация се променя с месеци, а не с години, но вторият транш, който малкият земеделски стопанин ще получи от ДФЗ няма да включва процента инфлация и ръста на разходите, които ще направи, за да изпълни проекта си, защото сумата е твърда.

„Първите оранжерии ми струваха 2 000 лв., а сега са 4 700 лв. Полиетиленът е по-скъп, торове, препарати.., всичко”, подчертава зеленчукопроизводителят. Желязко и други малки стопани като него не са допустими също да получават извънредни, кризисни помощи.

„Аз също съм засегнат (и не само аз) от ковид ограниченията на пазара, от увеличените разходи за производство, от последствията на войната в Украйна. Изведнъж понеже съм малък, прохождащ, за мен няма помощи, а разходите ми също са нараснали”, допълва земеделецът.

Така завърналият се от чужбина, за да става земеделец у нас, е с вързани ръце през следващите пет години. Той има възможността да разшири стопанството си, но на практика няма право. Желязко Алексиев прави директни продажби в района на Стара Загора и Казанлък, като печели редовни клиенти. Реално и той, и потребителите на зеленчуците му имат нужда да произвежда повече.

Накрая на историята възниква въпросът има ли какво да се направи за малките производители по време на криза, така че хем да изпълняват ангажиментите си по програмата, хем и те да имат достъп до кризисните помощи.

„Всеизвестна практика е при промяна на обстоятелства в договорните отношения между две страни да се изготвя Анекс към договора. Ако в министерството осъзнаят, че това е разумно, би следвало по този начин да могат да променят условия. Сигурен съм, че е възможно и малките стопани да бъдат подкрепени с кризисна помощ. Решение винаги има, когато има и желание”, убеден е Желязко Алексиев.

Не едно и две решения обаче се очакват от министерството, свързани с оранжерийния сектор. Понатрупаха се. След отпадането на хидропонните оранжерии от обвързаната подкрепа производителите се питат къде ще отидат обявените от министерството повече пари в бюджета по обвързана подкрепа за оранжерийно производство в новия програмен период. 

Според бранша 80% от производителите в него работят именно по тази технология. В същото време малките, прохождащи стопанства като това на Алексиев също не фигурират в помощта. Най-големите производители пък не могат заради определения таван. Как ще бъде разпределен този по-голям бюджет за родни оранжерии тогава?