До лятото на 2014 година в село Вълчитрън, обл. Плевен земеделският производител Георги Таров започва производство на пелети от слама. Вече работи поточна линия за зелен силаж от люцерна.

Георги Таров от доста години се занимава със земеделие. Стопанисва 17 000 декара земя в родното си село Вълчитрън, Плевенско. Отглежда традиционни за региона култури – основно ечемик, пшеница и слънчоглед. По-малко са площите с царевица и слънчоглед, рапицата и тази година пропаднала, сподели пред Фермер.БГ Георги Таров.

- Г-н Таров, в какво състояние са посевите?
- Засега всички култури се развиват много добре, влага в почвата има достатъчно, надявам се да няма градушки. Ечемикът е почти готов за жътва и очаквам до десетина дни да влезе да жънем. Пшеницата се развива нормално към момента, слънчогледите и царевицата са в отлично състояние. Направили сме всичко необходимо, оттук насетне се надяваме само Господ да ни пази, за да имаме добра реколта.



- Икономически ще ви повлия ли пропадането на рапицата?
- На 100% тази година пропадна рапицата заради сушата – 2 000 декара. Разходът ни е 70 000 лева, които също пропаднаха. Мина комисия, щетите са описани, но дали ще има компенсация поне за част от щетите ще видим догодина.

- По-лесно или по-трудно е да се занимаваш със земеделие в края на първия ни европейски програмен период?
- Когато за първи път отидох на панаира в Хановер буквално изпаднах в депресия като видях с каква техника работят колегите от други страни, защото бях наясно с какво работим ние. 8 години по-късно не мога кажа, че отстъпвам по някакъв начин на колегите от Европа – целият ни парк е обновен и работим с най-новата и съвременна техника. Това стана възможно благодарение на програмите през този програмен период и определено работата с добра техника икономически доведе до по-ниска себестойност на произведената продукция. Реализирахме един проект по мярка 121 изцяло за техника, преди две седмици подписахме втори проект по същата мярка. Сега ще изграждаме складове за съхранение на зърно, както и малка овощна градина.

- Кога започвате градежа на завода за пелети от слама? И с какъв ще е капацитетът му?
- Кандидатствахме с проект по мярка 123 за изграждане на завод за пелети от слама. Договорът е подписан, до месец започваме строителството. Имаме изграден навес, техниката ще се разполага в него. По двата проекта ще осигурим най-малко 10 нови работни места целогодишно. До лятотона следващата година заводът ще заработи.
Около 80% от необходимата суровина ще си осигуряваме сами от площите, които отглеждаме. За останалото количество вече имаме разговори с колеги от съседни стопанства. Капацитетът на завода ще е около 5 000 тона слама на година, производителността на производствената линия ще е 1 тон готова продукция на час. Предвиждаме двусменен режим на работа. Поточната линия е американско производство, останалото оборудване е българско.

- Имате ли осигурен пазар за пелетите?
- Има доста сериозен интерес най-вече в Западна Европа, където част от топлоцентралите имат задължение да изгарят точно такива пелети. Имаме предварителни договори.

- Как виждате развитието на българското земеделие в следващия програмен период?
- В България не виждам по-бързоразвиващ се сектор от земеделието и смятам, че то ще остане основен движещ икономиката ни фактор. Земеделието сега е под прожекторите точно като работещ, печелещ пари сектор, но не бива да забравяме, че това е и най-рисковият сектор – за минути всички вложени пари и труд могат да бъдат пометени.
Смятам, че новата политика трябва да бъде насочена не само към зърнопроизводството, а и към зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Във Вълчитрън има три ферми за крави – работим добре с тях, но истината е, че техният труд остава недооценен в контекста на европолитиката спрямо България.
По-сериозно обръщане към български плодове и зеленчуци е нужно също. Ние за първа година създадохме опитни площи за отглеждане на зеленчуци, за да видим как ще тръгне. Осигурили сме системи за капково напояване, но от друга страна това е производство, което изисква много работна ръка, с което имаме проблем. За съжаление, не са научени някак да работят на полето българите, нищо че мнозина се оплакват от безработица. Трябва да се помисли на ниво държава – не може в селското стопанство да търсим хора и да няма коко да наемем. Срамна работа няма, аз самият съм работил много на полето, няма вакантни директорски столове и младите хора трябва да научат, че всяко нещо трябва да бъде извоювано с труд. А селското стопанство е наистина светъл лъч в икономиката на страната.

- След колко години в България ще се осъзнае, че земеделието е бизнес?
- В селското стопанство има хора, чиито разбирания варират от едната до другата крайност – от това, че един земеделец може да е напълно независим до твърдения, че без европейски субсидии земеделие няма как да се прави. Според мен истината е някъде по средата. Ако искаме да предлагаме на пазара продукция на достъпни цени, без еврофинансиране не става. Качественото земеделие е скъпо производство. Ние се стремим да сме конкурентни като качество с другите страни от Европа, колегите там вземат почти три пъти повече субсидии от нас, а сме на един пазар. Затова те си позволяват обновление на техника или нови производства, които на този етап за нас са рискови начинания.
Поне още 5 години ще минат, за да се намери точното мястото на земеделието. Все още тече процес на преразпределение на капитали, някои тръгват в земеделието с пари, но не го правят качествено и губят. Формулата „Ори, мели, яж” отдавна не е валидна.

- Как ще ви повлияе евентуално въвеждане на таван на директните плащания?
- Стопанството ми не е толкова голямо, за да имам проблем – почти на границата съм на очаквания таван.

- Казвате, че новите производства са рискови, но вие опитвате...
- Да, защото новите идеи са част от целия процес, без развитието на който няма движение напред. Започнахме производство на зелен силаж от люцерна – новост е за България, колегите на Запад от дълго години имат такова производство. Преди около месец промотирахме линията и новото производство пред фермери. Люцерната се коси и веднага се балира във фолио със силажен инокулант – за 10 дни люцерната е готова, а е доказано, че консумацията й увеличава млеконадоя. Фермерите, обаче, все още са предпазливи, ще дадем мостри, за да се убедят в качествата на този силаж. Иначе ние произвеждаме, имаме зелен силаж от люцерна на склад, имаме и частични заявки.
Другата идея, която имаме, е производството на брашно от люцерна за фуражните предприятия. Това ще се случи когато заработи завода за пелети, защото инсталацията може да прави и брашно, технологията за производство е същата. Дали и какви количества ще произвеждаме зависи от интереса към този продукт.

- Прогнозите ви за добиви и цени това лято?
- Оптимистични за добиви и песимистични за цени. Преди продукцията да влезе в склада не мога да прогнозирам нито количеството, нито качеството. Предварителната информация е за доста по-ниски изкупни цени в сравнение с миналата година.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!