Изследователи от Технологичния университет в Айндховен създадоха неголяма плазмена инсталация, която произвежда течни азотни торове само с помощта на слънце, вода и въздух. Екипът вече е провел успешно тестване в Уганда. Сега предстои технологията да бъде пусната на пазара, за да стане достъпна за всички фермери по света, информира изданието „Хайтек“.

Какво въздействие оказва земеделието върху почвата?

Азотът представлява един от трите основни макроелемента, използвани от растенията за растеж (наред с фосфора и калия). Макар в развития свят да са широкодостъпни изкуствените торове, в развиващите страни те не са така разпространени. В Африка, където 60% от земеделците обработват по-малко от хектар земя, често за торове пари няма. Освен това торовете често се произвеждат от големи транснационални корпорации, които ги продават само на едро.

В конструкцията на мини завода има неголям реактор за производство на течни азотни торове, които може да се използват от всеки фермер, който има достъп до слънчева светлина и вода.

Макар технологията, на която е базирано производството, да е съвременна, приложението й е нискотехнологично. Системата не е голяма, проста е и доста бърза. След стартирането тя започва да произвежда тор за броени секунди. В мини инсталацията се използва плазмена технология. Плазмата представлява четвъртото състояние на материята и се състои от йонизирани атоми и молекули. В процеса на производство на торове тя е нетермична.

Докато електроните, управляващи реакцията, достигат изключително висока температура, околният газ може да остане относително хладен. Това пести енергия и прави плазмената технология привлекателна алтернатива на традиционния начин за производство на азот, наречен процес на Хабер-Бош.

По оценка на учените процесът Хабер-Бош разходва от 1 до 2% от цялата енергия в света, изхвърляйки във въздуха около 300 млн. тона въглероден диоксид всяка година.

При производството на азотни торове в плазмен реактор се използва процес, наречен азотфиксиране. Макар 78% от въздуха да се състои от N2, този газ не влиза в реакция с другите елементи. Той е химически инертен. Това затруднява използването му от растенията. Фиксирането на азота решава проблема. Тя превръща N2 от въздуха в NOx, който на свой ред реагира с кислорода и водата, образувайки нитрат (NO3). След това той може да се използва в качеството на съставка за течни торове.

В завода електричеството за генерирането на плазма се осигурява за сметка на слънчевата енергия. Това е източник, който е устойчив и евтин, широкодостъпен за всички в развиващите се страни.

По време на изпитанията в Уганда учените са установили, че произведените торове в сравнение с обичайните, които се продават на местния пазар, съдържат повече нитрати.

На този етап създаването на плазмената инсталация изисква немалко инвестиции – около 70 000 евро. Предполага се, че в бъдеще цената й ще се понижи и тя ще стане по-достъпна.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Шоково увеличение: Над 100% оскъпяване на азотните торове

Полеви и водни сензори в земеделските площи ще се купуват с европейски пари

Проучване: Мерките срещу почвената ерозия ни куцат