Ще се запълни ли застрахователната дупка в земеделието у нас?

„Министерството на земеделието и храните планира отново срещи между заинтересованите страни – застрахователи и земеделски стопани, с цел възможно разширяване на застрахователните рискове.“ Това се посочва в официален отговор на агроведомството на депутатско питане относно дългосрочните решения на проблема с обезщетяването на земеделците при неблагоприятни природни явления.

Валентин Драганов: Няма вода, напрежението в Попово ескалира

Изречението идва в контекста на поредна година с измръзвания и щети за милиони левове, които отново поставят под въпрос ефективността на съществуващите механизми за компенсация.

Въпреки че съществува интервенция по Стратегическия план за земеделие, която покрива до 70% от застрахователните премии, реално застраховане срещу измръзване през март и април не съществува. Фермерите масово споделят, че „застрахователите не предлагат полици за този тип риск в най-рисковия период“ – нещо, което обезсмисля участието им в схемата.

Така основният тежест за обезщетяване на земеделците отново пада върху държавната помощ, която обаче е ограничена само до стопанства със 100% пропаднали площи, на които се покриват 80% от разходите.

Фермерите споделят, че и в този случай на практика реалната подкрепа не достига дори 50% от загубите. Причината е, че много производители не водят пълно счетоводно отчитане, а работят с нормативно признати разходи – модел, който прилаган буквално свежда обещаната компенсация от 80% до ефективна помощ от едва 48%. Това не само не покрива вложените средства, но застрашава самата устойчивост на малките и средни стопанства.

Все пак, известно облекчение ще има – ще се запази обвързаното подпомагане за стопаните с пропаднали площи и през следващата година, обеща агроминистерството.

Пред Агри.БГ браншовият представител и производител Цветан Цеков, коментира, че министър Тахов търси решение и допълнителни средства, като се обмислят различни механизми, включително признаване на форсмажор.

Но извън кризисните мерки, секторът настоява за по-дългосрочна визия, в която застраховането да бъде не изключение, а устойчив инструмент.

В този смисъл заявката за нов кръг разговори между застрахователи и земеделци е важна стъпка, макар и закъсняла. Въпросът е дали този път ще се стигне до реални продукти, които покриват реални рискове. Защото пред природата никой не е застрахован, но пред административната неефективност и пазарната инертност, фермерите се оказват съвсем сами.