Стремим се да мотивираме нашите фермери да изпълняват селекционната програма на породата Ил дьо Франс. Да водят селекция на високо ниво, защото това ще им донесе положителни икономически резултати и удовлетворение от работата, каза д-р Евгения Ачкаканова за Агри.БГ.

Породата Ил дьо Франс от А до Я

Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България, на която тя е изпълнителен директор, организира Първото национално изложение на френските породи в България и Десетото национално изложение с конкурс за породата Ил дьо Франс. Те се проведоха на 7 и 8 юни край Сливен.

„Идеята за изложение на френските породи в България е от няколко години. Тогава все още бяха само Ил дьо Франс и Мутон Шароле, впоследствие беше внесен Лакон, а от миналата година вече и Вандеен. Всички породи са месодайни, като при Лакона има и млечно направление, което у нас преобладава“, обяснява Ачкаканова. 

По думите на експерта четирите породи са икономически значими и родните животновъди биха имали интерес да отглеждат такива високопродуктивни животни. 

„В никакъв случай не съм против местните, автохтонни породи. Трябва да се запази многообразието, но вярвам, че френските породи всъщност предизвикват икономически интерес, затова могат да се отглеждат и те“, убедена е Ачкаканова.

В момента развъдната организация Ил дьо Франс има сключени договори с 45 родни ферми.

„Интересът расте. Дори днес на изложението имаме гости от Азербайджан и Турция. Търсят ни както животновъди с дългогодишен опит, така и такива, които тепърва искат да се занимават с животновъдство“, коментира председателят.

На изложението край Сливен своите животни показаха 9 от най-добрите ферми членове на Асоциацията.

„Това са животни, които са под селекционен контрол. Те участват в конкурс, на който се гледа дали техният екстериор отговаря на изискванията за породата Ил дьо Франс. Имаме си определени селекционни признаци, които контролираме и трябва да бъдат представени на едно такова изложение“ убедена е Ачкаканова.

По нейни наблюдения напоследък доста животновъди, които са имали млечни породи, се отказват и искат да гледат месодайни. 

„Това се случва не защото млечната порода не е добра, а защото стопаните имат проблеми с работната ръка, ниските изкупни цени на млякото и доказване на млечната продукция. Всичко това води до отдръпване“, разсъждава експертът.

Друга тенденция е, че все по-често родните фермери заплождат повече животни за кратък период от време. 

„Това е т.нар. синхронизиране, което е скъпо мероприятие, но пък се отплаща. Освен това все повече животновъди правят ехографско изследване след заплождането. Така те научават броя на приплодите, правят групи и храненето е различно, което също е част от спазването на определени технологични изисквания“, разказва Ачкаканова.