Производителността на труда в селското стопанство в цял свят за един век сериозно се е увеличила. Става дума за почти 100 пъти. Всичко това се дължи на технологичното обновление на отрасъла и развитието на технологиите. Ако в началото на 20 в. един фермер можеше да нахрани средно 2,5 души, то през 2020 г. тази цифра се доближава до 200, пише MeatInfo.

Ирландските говедовъди чакат извънредни 50 млн. евро

От една страна, това помага да се реши проблемът с продоволствената безопасност. От друга – засилва конкуренцията и все по-остро се поставя въпроса пред фермерите – къде и как да се реализира продукцията?

На първо място е реализацията

На наскоро провелата се регионална конференция Международен форум на земеделските консултантски служби (GFRAS) основна тема бил въпросът за реализацията. Участие във форума взели страни от Централна Азия и Кавказ – от Монголия до Турция. Тези държави произвеждат горе-долу еднаква земеделска продукция и се сблъскват със сходни предизвикателства при реализацията й. Подходите за решаването им обаче са различни. Целта на срещата била да се обмени опит и да се потърсят общи пътища за решаване на проблемите.

Показателен пример е производството на агнешко месо. Лидери в този сектор са Монголия (поголовие 60 млн.), Турция (43 млн.) и Казахстан (18 млн.). Ако в Монголия вече възможности за разширяване на производството няма, то в Казахстан потенциалът за това е голям – свободните площи са много – като минимум може да се удвои числеността на поголовието през следващите 5-7 години.

Въпросът пред местните фермери е как да се реализира този план по най-добрия начин? Т.е. трябва да се определи какви породи овце да се отглеждат, за да се гарантира продажбата им.

Пазарът на агнешко месо се диктува от търсенето в арабските страни, казва експертът Ербол Есенеев.

Цената е доста любопитна: 350 долара на овца, т.е. 3 пъти по-висока, отколкото на вътрешния пазар.

Арабските пазари обаче имат строги изисквания: ягънца на по 6-7 месеца, заклани по стандартите на халал. При това преимущество се отдава на месните поради, а не на млечните или тези, отглеждани за месо и вълна. Именно от последните най-много се отглеждат в Казахстан. Поради това Монголия в момента активно внася производители на месни породи, стремейки се към обновяване на поголовието. Това е изгодна стъпка. Тя ще се изплати.

Колкото до Турция, тази страна има голям опит в интензивното овцевъдство, при което животните се отглеждат в помещения, а производството на месо се регулира с цел стабилни доставки през цялата година. Не е като в Казахстан, където доставките им сезонен характер.