От дълго време законопроектът за борба с градушките е болна тема за земеделските стопани. Всички искат да имат защита, но все още стои въпросът като ще се плаща, да има за какво. 

Проект за градушките: Да се плаща при над 50% пропаднали площи

На какъв етап е Законът, има ли вероятност скоро да заработи и под каква форма, попитахме трима зърнопроизводители.

„Обикновено когато ти представят нещо, ти търсиш вариант, при който то да работи тук, в страната, и да бъде на нормална цена. Те реално предоставят услуга, която да съответства на цената си. Първия път това не беше възможно, защото бяха включени български застрахователи, които опорочиха цялата същност. 

Вторият вариант на Закона беше кръстен „Такса превенция от неблагоприятни климатични фактори“. Не ставаше нищо от него, затова го спряхме. Там ние трябваше да плащаме една такса, за която нямахме гаранция за услугата, която ще се извършва. Едва 30% от страната е обхваната с ракети, останалото е със самолетен способ“, коментира Костадин Костадинов – председател на НАЗ. 

Една от причините фермерите да не приемат така предложения проектозакон за градушките е, че им се вменява задължение да плащат такса, без да имат сигурност как реално ще се изхарчат парите. 

„Какво ще се случи, ако този закон не подейства, ако тази структура не е действаща, ние какви гаранции имаме. Беше формулирано едно управително тяло, в което ние имахме един участник, който дори нямаше право на глас. Няма как при положение че ние ще даваме парите, да нямаме контрол над това дружество. 

Ако искат да е държавно и да управлява фондове с такива големи милиони, да си го направят държавно. Защо трябва да вменяват на нас задължение, при положение че има колеги, които страдат от градушки и не са получили нищо“, обяснява земеделецът Илия Проданов от района на Карнобат.

Неговият колега от района на Пловдив – Людмил Работов, одобрява инициативата да се създаде Агенция за борба с градушките, но не е съгласен с така предложения от Министерството на земеделието проект, според който това се случва върху гърба на земеделците.

„Ние солидарно с останалите заинтересовани страни, визирам държавата, общините, застрахователите, трябва да намерим един общ език, който е подходящ и приемлив за всички страни. Де факто цялата тежест да не се прехвърля само върху земеделците“, смята зърнопроизводителят.

Тази несигурност в защитата срещу неблагоприятни климатични условия, както и в изплащането на обезщетения за пропаднали площи, спират много производители в България да застраховат, включително и Илия Проданов. 

„Не застраховам, защото застраховането в България не е много ясно в земеделието. Застраховаш една продукция и ако после, не дай си Боже, тръгнеш да търсиш обезщетение върху нея, се започва едно ходене по мъките, едно доказване какъв щял да ти е добивът, че реално тази продукция е унищожена от условия, които си упоменал в застраховката. Застраховател пари трудно дава“, убеден е младият фермер.

Една от последните идеи на Министерството на земеделието е да заимстваме от унгарския опит. По време на семинара на зърнопроизводителите в Пловдив министър Десислава Танева даде повече подробности. 

По думите й в Унгария работи взаимно-спомагателен фонд към разплащателната агенция. Всички стопани участват с парични вноски. Една част е за издръжка на противоградните системи, а друга – за обезщетение на пострадали фермери. Добавят се средства и по мярката за управление на риска от Програмата за развитие на селските райони. 

„От тази мярка не усвоихме никакви средства, защото нямаме годен бенефициент. Той трябва да е организация на земеделските производители, която акумулира финансов ресурс от техни вноски само и единствено за превенция и обезщетение при климатични събития“, обясни земеделският министър Десислава Танева по време на Деветия агросеминар на НАЗ в Пловдив.

Какво мислят обаче по въпроса с унгарския опит самите фермери?

„В Унгария таксата им е задължителна. Те си я плащат като данък и държавата е направила така, че да изгради генератори, които защитават цялата територия. Но има и друго, което е много важно. Облаците на градушките там се зараждат на по-малка височина. Докато при нас имаме развиване на облачност от 12 до 15 км. Дори самолет няма да може да лети над нея. 

Да се надяваме обаче, че в Министерството на земеделието са разработили нещо добро, което ще ни го представят и ще имаме възможност да го коментираме. Сега за нещо да гадаем и да правим чудеса, няма как да се случи“, заключава Костадин Костадинов.