Защо сме трън в очите Ви?
Броейки колите, парите и тракторите ни не ни пречите да се развиваме, но и не си помагате…

Ако сте посърфирали из интернет днес по време на протестите на земеделците няма как да не срещнете язвителните коментари, множество упреци и нападки към съсловието ни.
Често получаваме обвинения, че видиш ли какви коли караме, какви субсидии вземаме, да не говорим за стойността на обновения ни машинен парк, от която свят да ти се завие.
На всички недоволни от статута на земеделеца ще припомня няколко не толкова маловажни истини, потулени в съзнанието на едни хора, „хранещи се” с неприязънта към всеки имал способността да направи крачка напред и нагоре.
Земеделците са съществували и много преди субсидирането от ЕС. Те са работели дълги години в една абсолютно нетолерантна среда – объркана държавна политика за сектора, липса на държавна протекция за отрасъл, зает с осигуряването на храни от първа необходимост и всичко това на фона на непредвидими природни катаклизми. Тези хора са създавали блага благодарение на упоритостта и стоицизма си, имайки предвид амортизираната техника, с която са обработвали земята, липсата на каквато и да е държавна помощ и слаба заинтересованост на банките за подпомагането им с навременен финансов ресурс.
През трудните години на оцеляване никой не отчете загубите, които търпяха, в следствие на продажбите под себестойност на произведената им продукция. Години наред, в борбата да оцелееш и да се съхраниш в сектора, за да дочакаш адекватна държавна политика и заветните европейски субсидии, никой не забелязваше земеделските производители. Те не бяха обект на внимание, не бяха и обект на нападки, защото бяха обикновени хора, ровещи земята.
Преди или сега, те са същите хора, просто ровят земята с по-модерна техника, благодарение на включването ни в Общата селскостопанска политика на ЕС и най-вече благодарение на самите себе си.
Разбираемо е мнението на част от обществото, имайки предвид колко по-лесно е да мразиш и завиждаш, от колкото да подадеш ръка и поздравиш човек за постигнатото с труда и упоритостта му. Може би е по-лесно да се отдадеш на стягаща душата ти омраза към този, който работи и просперира, вместо да погледнеш с възхищение към напредъка му.
Сигурно е, че много хора са в примката на завистта и злобата, една примка, която се затяга постоянно, която трябва да им напомни, че унищожава тях, а не нас.
Броейки колите, парите и тракторите ни не ни пречите да се развиваме, но и не си помагате…
Даниела Йорданова

07.11.2024
Оплакванията от търговете за стопански дворове в Русенско продължават
Има напрежение сред земеделците тук и се говори за злоупотреби, коментира производител от град Глоджево
5 КОМЕНТАРА
21.03.2011
21.03.2011
21.03.2011
21.03.2011
21.03.2011