Защо България не членува в най-силната земеделска неправителствена организация Copa Cogeca и трябва ли да има Закон за браншовите организации - Фермер.БГ разговаря с изпълнителния директор на Асоциацията на земеделските производители в България - Ивайло Тодоров:

Г-н Тодоров, какви са наблюденията Ви относно участието на европейските НПО при вземането на решения  за политиките в агросектора, включително и по ПРСР?
В различните държави е различно – има държави, които са по-демократични в тази насока. Ние сме една от тях. В Ирландия, например, участието на неправителствените организации е много слабо. Макар че смея да кажа, че тяхното земеделие е едно от най-развиващите се. В по-демократични държави като Германия и Франция има силно участие на НПО. В тези държави обаче нещата са много по-подредени. Организациите там са наистина много, но те са обединени помежду си – както например е Немският селски съюз. Този Съюз естествено участва при вземането на решения. Участва и в Copa Cogeca, oт където директно се влияе на политиката на Брюксел.
Ние тук имаме много браншови организации, които не са обединени. Най-често тези браншови организации нямат екпертен потенциал, а държат да участват в процесите.

Дали един добре разработен Закон за браншовите организации би редуцирал проблема?
Аз смятам, че е въпрос на време да се изчисти този процес. Въпросът е доколко администрацията общува с тези организации и как го прави. Според мене няма причина сами ние като браншовици да си налагаме ограничения като искаме Закон за браншовите организации. Това е абсолютно нелогично.

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА:


Наскоро дадох пример на Ваш колега, че има неправителствени организации, включително в Тематичната работна група по ПРСР 2014-2020, които дават много уместни предложения, а в същото време са с единици членове. Една от тях е Асоциацията на консултантите, които сблъсвайки се с много въпроси – дори и да нямат хиляди членове, имат много опит. И така въпросът е до колко тези браншови организации са ползени въобще в процеса на даване на предложения, на обсъждане, на вземане на решения.

 

Липсата на Закон за браншовите организации пречка ли е за това български НПО да станат членове на Copa – Cogeca?
Не, категорично не! Ние от АЗПБ няколко пъти сме провеждали разговори и във всички тези разговори хората казват: Да, заповядайте, станете членове на Copa Cogeca. Но членският внос, в най-добрия случай, което сме постигнали като преговори, е 40 000 евро годшино. Това е пречката за нас, а и за останалите колеги.

Тоест чисто нормативно – няма пречка за членство в Copa Cogeca?

Да, те нямат изисквания за Закон. Имат изисквания за това, че организацията трябва да е на хоризонтален принцип – такива като АЗПБ , която обединява производители от различните браншове. Copa Cogeca не приема един бранш – например само на картофопроизводителите.

Тук е мястото да кажем, че дори без Закон на нас не ни пречи да се обедим по някакъв начин. Никой не ние спрял. И ние като организация направихме опит за обединение. Аз лично обаче бях обвинен, че искам да обединя бранша около себе си и се отказахме да работим в тази посока. Ако някой друг направи инициатива – ние ще се присъединим първи към нея.

Би било голям плюс да имаме българско лоби в тази влиятелна организация?
Това не е точно така.

Защо?
Когато Дачиан Чолош стана еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони в ЕС, румънците станаха много активни. Ако си спомняте тогава направихме регионален съюз с румънски браншови организации, македонци и сърби. Целта беше ние с Румъния, като страни-членки да опитаме да прокарваме свои идеи през Copa Cogeca. Румънците станаха членове на Copa Cogeca, държавата им даде пари да се включат в Copa Cogeca и те на третата година се отказаха. Казаха ми: „Според нас няма смисъл – плащаме много пари и все пак виждаме, че силните държави са си силни държави!“

 

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!