13 браншови организации в сектор „Селско стопанство“ мотивираха позицията си за исканата оставка на ресорния министър Румен Порожанов. Те потвърдиха общи протестни действия на 22 април, понеделник, пред сградата на агроведомството. Това стана ясно по време на пресконференция пред журналисти днес.
 
 
Според организациите липсва политики, стратегия и цели на управлението както и тоталното ощетяване и пренебрегване на биопроизводителите, фермерите, отглеждащи плодове и зеленчуци, както и картофопроизводителите.
 
„С новите рестриктивни разпоредби, които не кореспондират с европейските регламенти, има реална опасност от пълното изчезване на биопроизводителите от българския пазар. Освен това поради грешно управление на бюджета през последните години за агроекологичните мерки е създаден огромен бюджетен дефицит“, категоричен е Слави Трифонов от Националната биологична асоциация.
 
Милен Стоянов от Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ), които бяха инициаторите и на първия протест преди седмици, също подкрепи мнението на своя колега. Той добави, че водената в момента държавна политика вместо да им помага всява съмнения в истинността на българските биопродукти.
 
"Министерството на земеделието, храните и горите е оставено на самотек. Един от пътищата за промяна на биопроизводството от това положение е смяна на ръководството на МЗХГ, да се състави план за биоземеделието, какъвто ние нямаме и да се оправи Наредба 5. Всъщност искането ни за промяна на тази наредба беше най-основното по време на първия ни протест. От всички наши искания частично беше удовлетворено само това. Затова и ние решихме, че трябва да продължим напред, да стигнем до края, защото алтернатива - няма. Ако не излезем от тази ситуация има реална опасност българското биопроизводство да изчезне", каза Стоянов.
 
По думите му се подготвя и промяна в Натура 2000, която според него също няма да е в полза на малките и средни стопани.
 
По време на пресконференцията стана ясно и още, че през последната година броят на биологичните производители е намалял драснично. От 7400 в началото, в момента те са по-малко от 6300, посочи биопроизводителят, също член на БАБ, Благовеста Василиева.
 
Тежка е и ситуацията в зеленчукопроизводството. Тази позиция сподели Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България (НСГБ). По думите й от 157 091 дка със зеленчуци през 2016 г., днес те са 60 267, близо 300% по-малко.
 
„Това е причината да внасяме изключително много плодове и зеленчуци. Така населението ни се лишава от здравословната и вкусна българска продукция, за която има чудесни почвени и климатични условия, за сметка на вносните. Политиката през последните години е насочена към унищожаване на сектора. "Капакът" на този процес дойде през 2007 г. със системата за единно плащане на площ, която у нас се прилага еднакво за всички сектори. Това тотално изкриви тяхната равнопоставеност“, каза Милтенова.
 
Чавдар Маринов от Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) заключи с извода, че ако не се предприемат спешни мерки до 5-7 години българските плодове и зеленчуци ще влязат в червената книга. 
 
"Протестите няма да спрат тук и сега, докато не удовлетворят исканията ни. Сега сме 13 браншови организации, като очакваме до понеделник - денят на протеста, да бъдем над 20", каза Благовеста Василиева.